Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 4

Външният й вид бе далеч от модните крайности на демонично тъмно и ангелско русо. Светлокестенявите й къдрици имаха много приятен оттенък, но изглеждаха някак прекалено буйни. Непокорни кичури коса винаги се подаваха изпод шапките й или нарушаваха старателно оформената фризура. Тя не притежаваше модния сега в Лондон гръцки профил, но Джулиан си призна, че няма нищо против леко вирнатото й носле, нежно оформената брадичка и топлата усмивка. Нямаше да е трудно да бъде достатъчно често в леглото с нея, за да си осигури наследник.

Склонен бе дори да признае, че Софи има чудесни очи. Те бяха с много особен син цвят, напръскани със златни точици. С учудване и удоволствие Джулиан забеляза, че тяхната собственичка няма ни най-малка представа как да ги използва за целите на флирта.

Вместо да наблюдава мъжете през спуснатите си мигли, Софи имаше смущаващия навик да ги гледа право в очите. В погледа й се усещаше нещо прямо и открито, което убеди Джулиан, че за нея ще е доста трудно да усвои перфидното изкуство на лъжата. Този факт също бе много важен. Опитите да открие зрънцата истина сред камарите от лъжи, с които го затрупваше Елизабет, го бяха докарали почти до лудост.

Софи беше слаба. Популярните напоследък рокли с висока талия й отиваха, но подчертаваха не особено пищните й гърди. У нея обаче имаше нещо здраво и жизнено, което Джулиан високо ценеше. Не му трябваше някое крехко и капризно създание. Такива жени раждаха трудно.

Рисувайки във въображението си портрета на жената, за която имаше намерение да се ожени, Джулиан изведнъж си даде сметка, че при цялата си прецизност в преценката на нейните физически качества очевидно изпускаше някои други страни на личността й. Никога не би отгатнал например, че зад това мило и сериозно лице се таи толкова упорита гордост.

Вероятно именно гордостта на Софи й бе попречила да изпита подобаващото чувство на благодарност. А своенравието и се бе оказало по-дълбоко вкоренено, отколкото бе очаквал. Смутени и объркани, бабата и дядото са били напълно безпомощни пред неочакваната съпротива на внучката. Ако изобщо някой бе в състояние да спаси положението, това бе самият той.

Решението му бе взето, когато каретата с тласък спря пред двата великолепни герба, украсяващи внушителното стълбище пред входа на имението Рейвънуд. Той слезе от екипажа, изкачи с горда стъпка каменното стълбище и с нисък глас започна да дава нарежданията си, веднага щом вратата се отвори пред него.

— Изпратете някого до конюшните, Джесъп. Искам черният да е оседлан след двадесет минути.

— Да, милорд.

Икономът предаде заповедта на един слуга, докато Джулиан закрачи по облицования с черен и бял мрамор под на предверието към застланото с пурпурен килим стълбище.

Великолепната обстановка очевидно не му правеше особено впечатление. Въпреки че бе отраснал тук, след женитбата си с Елизабет той не бе обръщал особено внимание на имението. А някога къщата го изпълваше със същата собственическа гордост, която изпитваше към плодородните земи, които я обграждаха. Днес обаче родният дом предизвикваше в душата му само неясно чувство на неприязън. Всеки път, когато обикаляше из стаите, се чудеше в коя ли от тях са се опитвали да му слагат рога.