Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 3

Дори бе наредил в чест на събитието да впрегнат една от каретите. Със същия успех би могъл да дойде и на кон до Чесли корт и да си спести усилието да придаде официален нюанс на посещението. Ако беше на кон, щеше да се отбие на връщане при някой от своите арендатори и да свърши нещо. Така поне нямаше да бъде загубен целият следобед.

— В имението — нареди той, когато вратата на екипажа се отвори. Кочияшът, облечен в ливреята в зелено и златно на Рейвънуд, докосна шапката си в знак, че е разбрал заповедта.

Миг след като вратичката се затръшна, един лек удар на камшика накара двойката великолепни сиви коне да се втурнат напред. Ясно бе, че графът на Рейвънуд този следобед не е в настроение да се разтакава по селските пътища.

Джулиан се облегна на възглавниците, протегна крака и скръсти ръце пред гърдите, опитвайки се да овладее нетърпението си. Но не бе никак лесно.

И през ум не му бе минавало, че предложението му може да бъде отхвърлено. Госпожица Софи Доринг нямаше абсолютно никакъв шанс някога да получи по-добро и това бе известно на всички. Без съмнение, баба й и дядо й напълно съзнаваха този неприятен факт.

Лорд Доринг и съпругата му едва не припаднаха от вълнение, когато преди няколко дни Джулиан помоли за ръката на внучката им. Според тях Софи отдавна бе минала възрастта, в която би могла да сключи толкова подходящ брак. Предложението бе истински дар на съдбата.

Джулиан иронично сви устни, представяйки си сцената, когато Софи е заявила, че тази възможност за женитба не я интересува. Лорд Доринг очевидно не е знаел как да се справи със ситуацията, а жена му с положителност е изпаднала в истерия. Внучката, с достойната за съжаление пристрастеност към книгите, лесно се е оказала победител.

Истинският въпрос обаче бе защо тази глупава хлапачка си е поставила за цел да спечели битката. Та предложението на Джулиан би трябвало да я накара да подскочи от радост, тъй както и всички останали. В края на краищата, той имаше намерение да я настани в имението Рейвънуд като графиня Рейвънуд. Една двадесет и три годишна селска госпожица със съвсем скромно наследство, макар и с приятна външност, не би могла да претендира за повече. За момент Джулиан се зачуди какви ли книги чете Софи, но после отхвърли идеята, че точно те са повлияли на избора й.

По-вероятно бе проблемът да е в крайно снизходителното отношение на дядото към осиротялата внучка. Жените винаги успяваха да се възползуват от благосклонността на безхарактерните мъже.

Възрастта също имаше известно значение. В началото Джулиан считаше, че годините й са предимство. Вече бе имал една млада и необуздана жена и това му стигаше. Докато бе жив щеше да помни сцените, избухванията и истериите на Елизабет. Предполагаше, че една по-зряла жена ще е по-уравновесена, без кой знае какви претенции, всъщност — по благодарна.

Тук, в провинцията, момичето нямаше кой знае какъв избор. Реално погледнато, нещата нямаше да са много по-различни и в града. Тя определено не беше жена, способна да привлече вниманието на преситените столични мъже. Повечето от тях се считаха за любители на женската плът по същия начин, по който претендираха да са познавачи на породите коне, и едва ли някой би погледнал Софи втори път.