Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 2
Джейн Ан Кренц
— Благодаря. Ще си позволя още една чаша. — Джулиан погледна зачервения си домакин и си наложи да говори спокойно. — Признавам, че не ви разбирам напълно, Доринг. Какво общо има четенето на Софи с всичко това?
— За съжаление, не винаги успявах да контролирам какви книги попадат в ръцете й. — Лорд Доринг изгълта чашата си на големи глътки. — Младите жени са склонни да възприемат най-различни идеи. Но след смъртта на сестра й, преди три години, не исках да притеснявам Софи с каквото и да било. Баба й и аз сме много привързани към нея. Тя действително е разумно момиче. Нямам понятие защо ви отказва. Убеден съм, че ако й дадете още малко време, сигурно ще промени решението си.
— Време? — Рейвънуд дори не се опита да скрие сарказма в гласа си.
— Трябва да признаете, че действахте малко прибързано. Дори жена ми го казва. Тук, в провинцията, тези неща не стават така изведнъж. Може в града сега модата да е друга. Но жените, и особено чувствителните жени, си имат своите романтични представи как би трябвало да се държи в подобен случай един мъж. — Лорд Доринг погледна с надежда своя гост. — Ако й позволите да обмисли предложението ви още няколко дни…
— Бих искал да говоря лично с госпожица Доринг.
— Мисля, че ви обясних. В момента не е вкъщи. Отиде на езда. Всяка сряда посещава старата Бес.
— Да, разбрах. Но сте я уведомил, че ще дойда днес в три часа, предполагам?
Лорд Доринг отново смутено се изкашля.
— Хм, да, мисля, че й споменах. Забравила е, без съмнение. Знаете какви са младите жени. — Той хвърли поглед към часовника. — Сигурно ще се прибере към четири и половина.
— За съжаление не мога да чакам. — Джулиан остави чашата си и стана. — Уведомете внучката си, че не съм търпелив човек. Смятах днес да приключа тази история с женитбата.
— Мисля, че тя я счита за приключена, милорд — рече тъжно лорд Доринг.
— Съобщете й, че аз не приемам решението й за окончателно. Ще се отбия утре, по същото време. Много ще съм ви благодарен, Доринг, ако благоволите да й напомните за тази уговорка. Настоявам лично да говоря с нея, преди да свърши всичко.
— Разбира се, при всички случаи, Рейвънуд, но трябва да ви предупредя, че Софи е пълна господарка на действията си. И, както вече ви споменах, понякога е доста своенравна.
— Тогава очаквам вие също да проявите известна настойчивост. Тя е ваша внучка. Ако трябва малко да й се дръпнат юздите, ваш дълг е да го направите.
— Велики боже — измърмори прочувствено лорд Доринг. — Бих желал да е толкова лесно.
Джулиан тръгна към вратата на малката невзрачна библиотека и излезе в тесния сумрачен хол. Икономът, облечен по начин, напълно съответстваш на атмосферата на обедняващ аристократизъм в старинната господарска къща, му подаде цилиндъра и ръкавиците.
Джулиан кимна рязко и профуча покрай възрастния служител. Токовете на високите му, лъснати до блясък ботуши прокънтяха глухо по каменния под. Вече съжаляваше за времето, изгубено за да се облече официално за безплодната визита.