Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 188

— По дяволите. Бил е напълно луд.

— Да. — Тя замълча за момент. — И какво ще стане сега?

— След няколко дни ще намерят тялото му и ще бъде ясно, че лорд Уейкот се е самоубил. Нещата ще приключат дотам.

— Така и трябва да бъде. — Софи докосна ръката му и предпазливо се усмихна. — Благодаря ти, Джулиан.

— За какво? За това, че не бях достатъчно внимателен, за да предотвратя днешните събития ли? Ти сама се спаси, забрави ли? Последното нещо, което заслужавам, са благодарностите ви, мадам.

— Не бива да се обвинявате, милорд — рече тя разгорещено. — Едва ли някой от нас е бил в състояние да предвиди случилото се днес. Единственото, което има значение, е, че всичко свърши. Благодаря ти, защото знам колко трудно ти е било да не предизвикаш Уейкот. Познавам те добре, Джулиан. Твоето чувство за чест е настоявало за дуел. Сигурно ти е било много трудно да удържиш на клетвата, която ми даде.

Джулиан леко се размърда в креслото си.

— Софи, най-добре ще е да сменим темата.

— И все пак искам да знаеш колко съм ти признателна, задето удържа на думата си. Надявам се, разбираш защо не можех да ти позволя такъв риск, Джулиан. Прекалено много те обичам, за да ти разреша да го направиш.

— Софи…

— И не бих могла да понеса нашето дете да не познава баща си.

Джулиан остави чашата си и взе ръката й в своята.

— Аз също съм много любопитен да видя нашия син или дъщеря. И наистина мислех онова, което ти казах на тръгване тази вечер. Обичам те, Софи. И искам да знаеш, че каквото и да се случи и колкото и да се отклонявам понякога от твоя идеал за съпруг, винаги ще те обичам.

Тя кротко се усмихна и стисна голямата му ръка.

— Зная.

Веждите на Джулиан се привдигнаха с познатата арогантност, но в очите му имаше много обич.

— Така ли? Откъде?

— Е, да речем, че имах малко време да помисля, докато те чаках тази вечер. И макар и със закъснение ми хрумна, че един мъж, който повярва на невероятната ми история за случилото се този следобед — отвличането, упойващият чай и всичко останало, — би трябвало да е поне малко влюбен.

— Не малко влюбен. — Джулиан вдигна ръката й към устните си и я целуна. Очите му бяха искрящо зелени, когато срещнаха нейните. — А много влюбен. Влюбен до уши и за цял живот. Съжалявам само, че ми трябваше толкова време, за да го разбера.

— Винаги си бил дебелоглав и упорит.

Той се ухили и я сложи върху бедрата си.

— А ти, моя сладка женичке, имаш същите качества. И за щастие се разбираме. — Целуна я силно и потърси очите й. — Съжалявам за някои неща, Софи. Не се държах винаги добре с теб. Наруших грубо нашето брачно споразумение, защото бях убеден, че знам кое е най-добре за теб и за брака ни. И навярно и в бъдеще понякога ще действам така, както смятам за най-добре, дори и ти да си на друго мнение.

Тя зарови пръсти в гъстата му тъмна коса.

— Както казах, ти си дебелоглав и упорит.

— А бебето, скъпа…

— Бебето е добре, милорд. — Споменът за обвиненията на Уейкот се върна. — Трябва да знаете, че не съм ходила при старата Бес, за да се отърва от него.