Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 187

Беше сгрешил. Уейкот имаше три възможности, а не две. Явно виконтът бе намерил пистолета в кошницата и бе избрал третата.

Джулиан понечи да се качи на седлото, но после неохотно реши да се върне в зловещо притихналата руина. Сцената, която го очакваше, щеше да е неприятна, меко казано, но имайки пред вид непохватността на Уейкот, бе длъжен да се увери, че виконтът отново не е оплескал нещата.

Глава 20

На Софи й се стори, че е седяла цяла вечност, сгушена в креслото, когато най-сетне стъпките на Джулиан отекнаха в преддверието. Тя скочи с вик на облекчение и полетя към вратата.

Само един тревожен поглед към изопнатото уморено лице на съпруга й бе достатъчен, за да разбере, че се е случило нещо ужасно. Бутилката вино и чашата, които той очевидно се бе отбил да вземе от библиотеката, потвърждаваха впечатлението.

— Добре ли си, Джулиан?

— Да.

Той влезе в стаята, затвори вратата зад себе си и остави виното на тоалетката. Без нито дума взе Софи в ръцете си. Дълго стояха прегърнати, потънали в мълчание.

— Какво стана? — запита най-сетне тя.

— Уейкот е мъртъв.

Софи не се опита да скрие чувството на облекчение. Отметна глава назад, за да срещне очите му.

— Ти ли го уби?

— Предполагам, че зависи от гледната точка. Някои със сигурност ще кажат, че аз съм отговорен. Но не аз натиснах спусъка. Той сам го стори.

Софи затвори очи.

— Значи сам е отнел живота си. Също като Амелия.

— Може би в края на краищата все пак съществува някаква справедливост.

— Седни, Джулиан. Ще ти налея вино.

Той не възрази. Отпусна се в едно кресло до прозореца и замислено проследи как Софи наля виното и му го поднесе.

— Благодаря. — Очите му срещнаха нейните. — Ти успяваш винаги да ми дадеш точно онова, от което имам нужда. — Той отпи голяма глътка. — А ти как си? Разстрои ли те това, което ти казах за Уейкот?

— Не. — Софи седна до Джулиан. — Нека Бог ми прости, но се радвам, че всичко е свършено, дори и това да означава още една смърт. Значи, той не пожела да замине за Америка?

— Струва ми се, че изобщо не бе в състояние да разсъждава разумно. Казах му, че ще го преследвам и че ще превърна живота му в ад, докато не напусне Англия, и че селската девойка, която е прелъстил, ти е била сестра. После излязох. Той е намерил пистолета и е стрелял в себе си, точно когато се качвах на коня. Върнах се, за да се убедя, че наистина е успял да го стори. — Джулиан отпи още една глътка. — Успял бе.

— Сигурно е било ужасно.

Той я погледна.

— Не, Софи. Ужасното бе да вляза в онази малка стаичка и да видя въжето, с което те е вързал, и леглото, където е мислел да те изнасили.

Тя потръпна и се сгуши в него.

— Моля те, не ми напомняй.

— И аз като теб се радвам, че всичко свърши. Дори и нещата да не се бяха развили така днес, трябваше да намеря начин най-сетне да спра Уейкот. Това копеле ставаше все по-опасно със своята мания по миналото.

Софи се намръщи замислено.

— Дали състоянието му не се е влошило още повече, когато си решил да се ожениш повторно? Той просто е отказвал да повярва, че е възможно да намериш жена, която да замести Елизабет. Искал е и ти да бъдеш верен на паметта й като него.