Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 190

— Не.

— Сега ти се инатиш, Софи.

— В това е чарът ми.

— Ти ще носиш смарагдите — зарече се Джулиан и я дръпна върху гърдите си.

— Никога.

— Разбирам. — Зелените му очи проблеснаха зад дългите мигли. — Трябва да те накарам да промениш мнението си.

— Няма начин да го направиш.

— Ах, скъпа. Ти действително продължаваш да ме подценяваш, — Ръцете му я приковаха за целувка и само миг по-късно Софи се обви около твърдото му тяло.

През пролетта на следващата година графът и графинята на Рейвънуд дадоха прием, за да отпразнуват скорошното раждане на своя син. Пристигнаха всички поканени, включително и онези като лорд Даргейт, които за нищо на света не можеха да бъдат откъснати от Лондон по време на сезона.

През един от малкото спокойни промеждутъци на вечерта в градините на Рейвънуд Даргейт многозначително се усмихна на Джулиан.

— Винаги съм смятал, че Софи ще изглежда добре със смарагдите. Беше толкова красива с тях на вечерята.

— Ще й предам комплиментите ти — Джулиан се усмихна доволно. — Отначало не искаше да ги носи. Никак не ми бе лесно да я убедя.

— Чудя се — защо е било необходимо цялото това усилие? — рече замислено Даргейт. — Повечето жени биха били готови на убийство, за да сложат такива скъпоценности.

— Тя ги свързва прекалено много с Елизабет.

— Разбирам какво е безпокоило чувствителна натура като Софи. И как успя да я убедиш?

— Един интелигентен съпруг в края на краищата открива мотивите, които движат жена му. Вярно е, че ми трябваше доста време, но вече започнах да се справям — каза самодоволно Джулиан. — А точно в този случай имах гениалното хрумване да й кажа, че смарагдите на Рейвънуд изключително подхождат на очите ми.

Даргейт го погледна изумено, после избухна в смях.

— Наистина гениално. Софи не би устояла на подобен аргумент. А се оказва, че те подхождат също тъй и на очите на сина ти. Изглежда смарагдите на Рейвънуд няма да се изгубят в поколенията. — Даргейт спря, за да разгледа една малка част от градината, която изглеждаше доста по-различно от останалата пищна зеленина. — Какво е това тук?

— Билковата градина на Софи. Засади я тази пролет и хората от селото вече редовно идват за рецепти и лекове. Тези дни съм похарчил цяло състояние за книги за билките. А Софи вече е готова да издаде и своя собствена. Оженил съм се за изключително енергична жена.

— Винаги съм смятал, че е добре жените да се занимават с нещо — забеляза сухо Даргейт. — Иначе сигурно ще започнат да създават неприятности.

— Забавно ми е да го чуя точно от теб, защото единственото нещо, с което някога си се занимавал, е хазартът.

— Но това може скоро да свърши — обяви спокойно Даргейт. — Говори се, че скъпият ми чичо никак не е добре. От доста време е на легло и вече е взел последното си причастие.

— Което е сигурен знак за близкия край. В такъв случай може ли скоро да очакваме и твоята сватба?