Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 186

— Значи ти смяташ, че нямам чест? — изръмжа Уейкот.

— Точно така. Още повече, че ще продължавам да го твърдя публично, докато не ме предизвикаш или не решиш да емигрираш в Америка. Това са двете възможности, с които разполагаш, Уейкот.

— Не можеш да ме принудиш да приема нито едната от тях.

— Ако си убеден в това, със сигурност ще бъдеш изненадан. Ще те принудя да направиш своя избор. Ще те преследвам, докато го сториш. Ще се погрижа животът ти тук, в Англия, да стане непоносим. Ще вървя по петите ти като вълк, докато не ми замирише на кръв.

Уейкот пребледня на светлината на огъня.

— Блъфираш.

— Да ти кажа ли как точно ще стане? Тогава чуй какво ти предстои. Независимо какво ще правиш или къде ще отидеш тук, в Англия, аз или моите агенти винаги ще бъдем след теб. Ако например решиш да си купиш кон от Татърсел, аз ще дам двойна цена и ще го има някой друг. Ако се опиташ да си купиш ботуши от Хоби или да си поръчаш костюм при Уестън, и двамата ще бъдат информирани, че ще ги зачеркна от списъка на доставчиците си, ако те обслужват.

— Не можеш да го направиш — изсъска Уейкот.

— И това ще е само началото — продължи безжалостно Джулиан. — Ще уведомя собствениците на всички парцели в съседство с имението ти в Съфолк, че смятам да ги изкупя. След време, Уейкот, земите ти ще бъдат заобиколени само от моя собственост. По-нататък ще се постарая репутацията ти да пострада дотолкова, че никой уважаван клуб и никоя почтена домакиня да не те допускат под покрива си.

— Няма да стане.

— Напротив. Имам пари, земя и достатъчно влиятелна титла, за да осъществя плана си. И което е още по-важно, ще имам Софи до себе си. Тези дни името й струва повече от злато в Лондон, Уейкот. Ако тя се обърне срещу теб, цялото общество ще бъде на нейна страна.

— Не! — Уейкот яростно тръсна глава, очите му диво заблестяха. — Тя никога не би го направила. Аз не съм я оскърбил. Тя може да разбере защо постъпих така с нея. Тя ми съчувства.

— Вече не.

— Защото я доведох тук? Но аз ще й обясня.

— Няма да имаш тази възможност. Дори и да ти позволя да се приближиш и да разговаряш с нея, което нямам намерение да направя, вече не можеш да очакваш съчувствие или снизхождение от нейна страна. Както се оказа, Уейкот, ти си подпечатал собствената си съдба много преди да срещнеш Софи.

— За какво говориш пък сега, мътните да го вземат?

— Помниш ли онази млада жена, която си съблазнил тук преди три години и която си изоставил, след като е забременяла от теб? Онази, която е взела този дяволски пръстен? Онази, за която си казал на Софи, че няма никакво значение? Селската хлапачка?

— И какво за нея?

— Тя е била сестрата на Софи.

Уейкот пребледня.

— О, Господи!

— Точно така — каза тихо Джулиан. — Вече започваш да разбираш колко сериозен е проблемът ти. Не виждам смисъл да оставам повече тук. Обмисли внимателно двете възможности, Уейкот. На твое място аз бих избрал Америка. От редовните клиенти на Ментон съм чувал, че не си добър стрелец.

Джулиан му обърна гръб, взе смарагдите и излезе през вратата. Току-що бе отвързал юздите на черния кон, когато чу приглушен изстрел откъм стария замък.