Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 34

— Да, но аз имам свежи идеи.

— О, повръща ми се от тебе. Нека бъде както ти искаш, но недей да се сърдиш на мен. Бобо!

Джуджето веднага скочи на крака и застана нащрек.

— Тъй вярно, шефе.

— Върви и намери Квадратния, Дългата ръка и Прасето.

Джо-Джим стана, приближи се до един шкаф и започна да вади ножове от поставките им.

Хю чу тупурдията в прохода пред затвора му. Възможно бе да са стражите, които идваха да го отведат при Конвертора, макар че те вероятно не биха били толкова шумни. Или пък би могло да е някакво оживление, което няма никаква връзка с него. От друга страна, това би могло да е…

Така беше. Вратата се отвори с трясък и Алън се озова вътре и викайки срещу него напъха връзка ножове в ръцете му. Хю се озова бързо навън, докато пътем втикваше ножовете в колана си и пое още два.

Отвън той видя Джо-Джим, който не го забеляза веднага, тъй като мяташе методично ножове с такова спокойствие, сякаш тренираше мятане по мишената в собствения си кабинет. И Бобо, който бе снишил главата си и се зъбеше в усмивка, с разширена от кървящ разрез уста, но не спираше плавните движения, с които зареждаше прашката и стреляше. Имаше още трима други, двама от които Хю разпозна като част от личната банда главорези на Джо-Джим — мутати по определение и по месторождение; те не бяха деформирани.

Казаното дотук не включва неподвижните тела по плочите на пода.

— Хайде! — изкрещя Алън. — Няма да се усетим кога ще се появят още.

Той продължи бързо нататък по коридора и зави надясно.

Джо-Джим прекрати заниманието си и го последва. Хю запрати един нож за късмет по една фигура, която бе побягнала наляво. Попадението бе слабо и той нямаше време да види дали бе пуснал кръв. Запълзяха бързо нагоре през прохода, като Бобо завършваше колоната, сякаш изпитваше неохота да прекъсне забавлението, и стигнаха до едно място, където някакъв страничен проход пресичаше главния.

Алън ги поведе отново надясно.

— Отпред има стъпала — извика той.

Не стигнаха до тях. Една херметична врата, която рядко се използваше, издрънча пред лицата им на десетина метра преди стъпалата. Наемниците на Джо-Джим провериха възможността си за бягство и погледнаха със съмнение към господаря си. Бобо счупи удебелените си нокти, опитвайки се да натисне вратата.

Шумът от преследвачите се чуваше ясно зад тях.

— Попаднахме в капан тихо рече Джо. — Надявам се, че ти харесва, Джим.

Хю видя една глава, която се появи зад ъгъла на прохода, който бяха напуснали. Той хвърли ножа с горен замах, но разстоянието бе прекалено голямо; ножът издрънча безрезултатно, срещнал стомана. Главата изчезна. Дългата ръка държеше мястото под око със заредена и готова за стрелба прашка.

Хю сграбчи Бобо за рамото.

— Слушай! Виждаш ли онази светлина?

Джуджето примигна тъпо. Хю посочи към кръстовището на осветителните тръби, където те се пресичаха под тавана непосредствено над кръстовището на проходите.

— Онази светлина. Можеш да ги улучиш там, където се пресичат?

Бобо премери разстоянието с очи. Щеше да е труден изстрел от това разстояние. Така както беше свит поради ниския проход, се изискваше бърза, хоризонтална траектория и корекция на отклонението поради по-голямото тегло от онова, с което бе свикнал той.