Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 35

Той не отговори. Хю усети вятъра от размаха на прашката му, но не видя изстрела. Последва стъклен пукот; проходът стана тъмен.

— Сега! — изрева Хю и ги поведе бегом далече оттам. Когато наближиха кръстовището, той изкрещя:

— Не дишайте! Пазете се от газа!

Радиоактивната пара изтичаше лениво навън от счупената тръба над тях и изпълваше кръстовището със зеленикава мъгла.

Хю се затича надясно, благодарен че като инженер знаеше откъде минават осветителните вериги. Бе избрал правилната посока; проходът отпред беше черен, тъй като се захранваше от зоната, оттатък пробива. Той чуваше стъпки около себе си; дали бяха приятелски или вражи, той не знаеше.

Неочаквано се озоваха на светло. Не се виждаше никой, освен един изплашен и безобиден селянин, който изфиряса нанякъде с невероятна крачка. Преброиха се набързо. Всички бяха налице, но Бобо вървеше много бавно.

Джо го погледна.

— Мисля, че вдъхна от газа. Потупай го по гърба.

Прасето с готовност направи това. Бобо се оригна дълбоко, внезапно повърна, след това се усмихна през зъби.

— Нищо му няма — реши Джо.

Краткото им забавяне бе дало възможност на един от преследвачите да ги настигне. Той връхлетя от тъмното, без да има представа или без да го е грижа за силата, която имаше пред себе си. Алън отклони с удар ръката на Прасето надолу в момента, в който той замахваше да хвърли ножа.

— Остави го на мен! — настоя той. — Той е мой!

Беше Тайлър.

— Мъжки бой? — отправи му предизвикателство Алън с палец върху острието на ножа си.

Погледът на Тайлър се мяташе от противник на противник и той прие поканата за индивидуален дуел като се нахвърли срещу Алън. Пространството беше твърде тясно за бой от разстояние; те се счепкаха и оръжията им се кръстосаха, при което китката на единия опираше в юмрука на другия.

Алън беше по-едър, може би по-як; Тайлър беше по-гъвкав. Той се опита да изрита Алън с коляно в чатала. Алън избегна удара, стъпи на другия крак на Тайлър. Те паднаха. Чу се хрущене и пукане.

Миг по-късно, Алън бършеше ножа в бедрото си.

— Да вървим — оплака се той. — Страх ме е.

Стигнаха до една стълба и препуснаха нагоре по нея. Дългата ръка и Прасето вървяха отпред като се разгръщаха ветрилообразно на всяко равнище и прикриваха фланговете им. А третият от тримата главорези — Хю бе чул да го наричат Квадратния — прикриваше тила им. Останалите се бяха скупчили по средата.

Хю си мислеше, че вече са се отскубнали, когато чу викове и издрънчаването на хвърлен нож точно над него. Той стигна до горното равнище навреме, така че не бе порязан дълбоко, но бе одраскан от едно рикоширало острие.

Трима бяха паднали. Острието на един нож стърчеше от месестата част на бицепса на Дългата ръка, но той не изглеждаше обезпокоен от това. Прашката му не спираше да свисти. Прасето пълзеше да докопа един хвърлен нож, самият той привършил оръжията си. Но имаше следи от работата му; някакъв мъж бе паднал на едно коляно на около шест метра от тях с дълбока рана в бедрото.