Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 32

Хю помисли бързо. Това беше нещо ново, една нова възможност. Вуйчо му? Не, макар че двамата винаги се бяха разбирали добре, техните умове нямаха нищо общо — щяха да се поздравят като непознати. Той никога не бе завързвал лесно приятелства; Ерц очевидно щеше да бъде неговият следващ приятел, а виж сега каква проклетия излезе! Тогава той си спомни за своя приятел от селото, Алън Махони, с когото бяха играли като деца. Вярно е, че той не бе го виждал изобщо от времето, когато бе постъпил като чирак при Нелсън. Все пак…

— Алън Махони все още ли живее в нашето село?

— Ами да.

— Бих искал да го видя, ако пожелае да дойде.

Алън дойде, нервен, неспокоен, но видимо радостен, че вижда Хю и много ядосан, че го заварва осъден да поеме по Дългия Път. Хю го потупа по гърба.

— Добро момче — каза той. — Знаех си, че ще дойдеш.

— Разбира се, че ще дойда — възнегодува Алън, — веднага щом разбрах. Но никой в селото не знаеше за това. Мисля че дори и Свидетеля не знае.

— Е, ти си тук, другото няма значение. Разкажи ми за себе си. Ожени ли се?

— Ъ-ъ, ми, не. Нека не губим време да говорим за мен. На мене и без това никога нищо не ми се случва. За Джордан, как изобщо се озова в тая бъркотия, Хю?

— Не мога да говоря за това, Алън. Обещах на лейтенант Нелсън да не говоря.

— Добре де, какво значи едно обещание — такова обещание? Ти си го загазил, приятелю.

— Като че ли аз не го знам!

— Някой помогна ли ти за да я докараш дотук?

— Ами… нашият стар приятел Морт Тайлър не си помръдна пръста; мисля, че това е което мога да кажа.

Алън подсвирна и бавно кимна с глава.

— Това обяснява много неща.

— Какво искаш да кажеш? Да не би да знаеш нещо?

— Може би да, може би не. След като ти изчезна, той се ожени за Едрис Бакстър.

— Така ли? Хм-м-м… да, това обяснява много неща.

Той замълча за известно време.

Алън каза:

— Виж какво, Хю. Ти няма да седиш тук и да се оставиш да си идеш мърцина, нали? Особено след като Тайлър е замесен в това. Трябва да те измъкнем оттук.

— Как?

— Не знам. Ще организираме нападение, може би. Мисля, че бих могъл да намеря няколко ножа, които да ни се притекат на помощ — все добри момчета, умират от желание за бой.

— И после, когато всичко свърши, всички ще се окажем готови за Конвертора. Ти, аз и приятелите ти. Не, тая няма да стане.

— Но ние трябва да направим нещо. Не може просто да седим така и да чакаме да те изгорят.

— Знам — Хю разгледа внимателно лицето на Алън. Честно ли бе да поиска това? Той продължи, придобил увереност от това, което беше видял. — Слушай. Ти би направил всичко, което би могъл, за да ме измъкнеш от това нещо, нали?

— Ти знаеш. — В тона на Алън звучеше обида.

— Много добре тогава. Има едно джудже на име Бобо. Ще ти кажа как да го намериш…

Алън се катереше все по-нагоре и по-нагоре, по-високо отколкото бе ходил на времето, когато Хю го бе водил, като момче, напук на опасностите. Той бе по-възрастен сега, по-консервативен; нямаше смелост за това. Към съвсем реалната опасност от напускането на добре познатите по-долни равнища, се прибавяше неговото суеверно невежество. Но въпреки това, той се катереше.