Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 33

Горе-долу тук би трябвало да е мястото — освен ако не бе пресметнал правилно. Но джуджето не се виждаше никъде.

Бобо го видя пръв. Един изстрел от прашката улучи Алън в стомаха, още докато той викаше:

— Бобо!

Бобо влезе заднишком в каютата на Джо-Джим и смъкна товара си пред нозете на близнаците.

— Прясно месо — гордо каза той.

— Така е — съгласи се равнодушно Джим. — Е, твое си е; махни го оттук.

Джуджето заби палец в едно от подвитите уши на плячката си.

— Смешно — рече той, — той знае името на Бобо.

Джо вдигна поглед от книгата, която четеше — Събрани стихове от Браунинг, Издателство-Л, Ню Йорк, Лондон, Лунен Град, 35 кр.

— Това е интересно. Почакай за момент.

Хю бе подготвил Алън за шока от външността на Джо-Джим. В разумно кратко време той дойде достатъчно на себе си, за да може да разкаже историята си. Джо-Джим я изслуша без много коментар, Бобо — с интерес, но без да разбере много от нея.

Когато Алън свърши, Джим отбеляза:

— Е, ти печелиш, Джо. Той не успя. — След това, обръщайки се към Алън, добави: — Ти можеш да заемеш мястото на Хойланд. Можеш ли да играеш дама?

Алън погледна първо към едната, после към другата глава.

— Но вие не разбирате — рече той. — Нищо ли няма да направите?

Джо изглеждаше озадачен.

— Ние ли? Защо трябва да правим нещо?

— Но вие трябва да направите нещо. Не разбирате ли? Животът му зависи от вас. Няма никой друг, към когото той би могъл да се обърне. Затова дойдох. Не разбирате ли?

— Чакай малко — рече провлечено Джим, — чакай малко. Не бързай. Да предположим, че ние наистина бихме искали да му помогнем — което не е така — как, в името на Кораба на Джордан, бихме могли да направим това? Отговори ми на този въпрос.

— Ами… ами… — Алън се запъна пред лицето на подобна тъпота. — Ами, ще организирате един спасителен отряд, естествено, и ще слезете долу да го освободите!

— Защо трябва да се оставим да ни убият в битка за спасяването на твоя приятел?

Бобо наостри уши.

— Бой? — жадно попита той.

— Не, Бобо — отрече Джо. — Няма бой. Просто приказваме.

— О! — рече Бобо и възвърна безразличието си.

Алън погледна към джуджето.

— Дори ако ни пуснете двамата с Бобо…

— Не — отсече Джо. — И дума не може да става. Толкова по въпроса.

Алън приседна в един ъгъл и прегърна отчаяно коленете си. Да можеше само да се измъкне оттук. Все още би могъл да се опита да организира известна помощ долу. Джуджето изглеждаше заспало, макар че човек трудно би могъл да е сигурен с него. Да можеше и Джо-Джим също да заспи.

Джо-Джим не даваше никакъв признак на сънливост. Джо се опита да продължи четенето, но Джим го прекъсваше от време на време. Алън не можеше да чуе какво си казваха.

По едно време Джо повиши глас.

— Това ли ти е представата за забавление? — попита той.

— Какво пък — каза Джим, — по-добро е от играта на дама.

— Има си хас, нали? Ами ако получиш някой нож в окото — какво ще стане с мене тогава?

— Остаряваш, Джо. Няма мъзга вече в тебе.

— Ти си на същата възраст, на която съм и аз.