Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 36

Когато мъжът се подпря с една ръка на преградата и се пресегна към празния колан с другата си ръка, Хю го позна.

Бил Ерц.

Той бе повел един отряд нагоре по друг път и ги бе ударил отстрани, за своя зла участ. Бобо напираше зад Хю и се готвеше да освободи прашката си. Хю сграбчи могъщата му ръка.

— Леко, Бобо — насочи го той, — в стомаха и леко.

Джуджето го погледна озадачено, но направи така, както му беше казано. Ерц, се преви надве и се свлече на палубата.

— Добро попадение — каза Джим.

— Донеси го тук, Бобо — разпореди се Хю, — и застани по средата. — Той обходи с поглед отряда им, който сега се беше събрал на куп на върха на стълбищната площадка. — Добре, банда, продължаваме отново нагоре! Внимавайте!

Дългата ръка и Прасето запъплиха нагоре по следващата редица от стълби, а останалите се подредиха както обикновено. Джо изглеждаше ядосан. По някакъв начин — начин, който в момента не беше ясен — той бе изместен като водач на неговата банда — неговата банда — и Хю даваше заповеди. Хрумна му, че нямаше никакво време да предизвиква кавга. Това можеше да коства живота на всички им.

Джим не даваше вид да има нещо против това. Всъщност, той сякаш се забавляваше.

Те оставиха още десет равнища зад себе си, без да се натъкнат на някаква организирана съпротива. Хю ги напътстваше да не убиват селяни без нужда. Тримата наемници го слушаха; Бобо бе твърде зает да носи Ерц, за да представлява проблем за дисциплината. Хю се погрижи да оставят зад себе си още трийсет и няколко палуби и да навлязат достатъчно надълбоко в ничията земя, преди изобщо да позволи бдителността да спадне. След това той даде почивка и те прегледаха раните си.

Единствените дълбоки рани бяха на ръката на Дългата ръка и по лицето на Бобо. Джо-Джим ги прегледа и им сложи пластири, с които се бе запасил преди тръгване. Хю отказа грижи за раната си.

— Кръвта спря — упорстваше той, — а имам да свърша още много неща.

— Нямаш какво да правиш, освен да се изкачиш горе вкъщи — каза Джо, — и това ще е краят на тази глупащина.

— Не съвсем — отрече Хю. — Ти може да си вървиш вкъщи, но Алън, аз и Бобо отиваме до равнището на безтегловност — до Капитанската веранда.

— Глупости — рече Джо. — За какво?

— Ако искаш, ела и ще видиш. Добре, банда. Да вървим.

Джо понечи да каже нещо, но замълча като Джим и продължи с останалите.

Те влетяха леко през вратата на верандата — Хю, Алън, Бобо с неговия все още неподвижен товар и Джо-Джим.

— Ето го — каза Хю на Алън, като махна с ръка към разкошните звезди, — ето го онова, за което ти разказвах.

Алън погледна и се вкопчи в ръката на Хю.

— Джордан! — простена той. — Ще паднем навън! — Той затвори здраво очите си.

Хю го разтърси.

— Няма нищо страшно — каза той. — Прекрасно е. Отвори си очите.

Джо-Джим докосна ръката на Хю.

— Защо е всичко това? — настойчиво попита той. — Защо го доведе тук тоя? — Той посочи към Ерц.

— О, него ли? Ами, когато се събуди, ще му покажа звездите, ще му докажа, че Корабът се движи.