Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 45

Същият непроницаем поглед. Едноокият мина покрай двамата, излая нещо на цуранина и продължи. В погледа на мъжа до него имаше нещо, което Ричард за първи път успя да долови, и също така за първи път разбра нещо за тези пришълци. Разпозна в този поглед смесицата от уважение и омраза, присъща на всички войници към добрите сержанти. Почти се усмихна на тази реакция. Очите им отново се срещнаха и за миг като че ли цуранинът също беше готов да се усмихне.

И в този миг и двамата разбраха що за личност е другият. Обърнаха се, станаха, запасаха мечовете си и се строиха в отделенията си.

— Всички да слушат — каза Денис високо. — Отвън е спокойно, като изключим проклетото време — малко омеква, но все пак не е пролетна вечер. Първо и второ отделение на стената, и си дръжте ниско глупавите глави. Те могат да различат по-леко силуетите ви горе, отколкото вие — тях. И помнете — моределите виждат по-добре нощем от нас.

— Трето отделение с Грегъри ще осигури фланга на хълма вляво от нас — продължи той. — Грегъри ще избере няколко души да разузнаят напред. Тинува проследи Тъмните братя. Скрили са се в една изоставена мина на миля надолу по склона, но имат патрули. Значи така: два часа и сменяме постовете. Назначените за фланга и предния патрул ще получат допълнително един час отдих, щом се върнете. Цураните ще действат по същия начин и ще покрият десния фланг.

— Кога ще се бием с тях? — попита от дъното на помещението Дарван. Няколко души изръмжаха одобрително, но други замърмориха да си затварял проклетата уста.

— Когато аз ви кажа, а не преди това, тъпак проклет — сопна се Денис. — Хайде, марш навън!

Ричард тръгна с отделението си. Снежната буря продължаваше да бушува и той изохка, щом леденият вятър изплющя в лицето му. Покрай тях притичваха вътре окаяните мъже, поели първата стража.

— Трето отделение.

Грегъри излезе пред групата и им даде знак да го последват. На петдесет разтега над прохода бяха намерили тясна пътека, която се виеше на зигзаг по заледения склон. Едва се задържаха прави, спираха при всеки по-силен порив на вятъра, ревящ през прохода и готов да ги смъкне от ледената стръмнина. Нощта бе катраненочерна, бойците ругаеха, дори ветераните мърмореха, че е пълна лудост да се излиза на патрул в такава нощ.

Продължиха с усилие нагоре. Малко под билото срещнаха Тинува с още няколко души. Грегъри поговори малко с елфа, после първият патрул се спусна надолу към най-близкия заслон, а Грегъри махна на бойците да се съберат около него.

— Този път поне май имаме късмет. Бурята ги е задържала всички в старата мина, но това не е причина да не сме нащрек. Може и да е хитрина. Разпръсвате се на трийсет крачки един от друг и гледайте да не се загубите. И си отваряйте очите. Аз отивам напред — и моля да не ме убивате, като се върна.

Мъжете се засмяха мрачно.

— Действай!

Отделението се пръсна сред дърветата под върха на възвишението. Ричард понечи да тръгне с тях, но Грегъри го спря.

— Ти идваш с мен.

— Аз?

— Да, ти. Да не си глух?

Ричард преглътна и си замълча.