Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 186

Асаяга кимна.

— Това никак не ме изненадва.

Денис го попита с усмивка:

— А Алиса? Чака те вътре, за да те поздрави. Два сина вече, чака трети. — Потупа го сърдечно по рамото. — Ще го изтощиш момичето, приятелю. Е, Волфгар щеше да се гордее.

— Да, щеше — отвърна Асаяга и се усмихна лукаво.

В този момент двете жени се появиха на прага на цитаделата. Алиса забърза напред и само дето не полетя в прегръдката на Асаяга.

— Толкова ми липсваше!

Той се засмя.

— И на мен ми липсваше. Как мина гостуването ти?

— Чудесно. Но още по-хубаво е, че си тук. Колко ще останем?

Асаяга я прегърна през кръста и я целуна.

— Още седмица, а после трябва да се върнем в двора. Жената на Касуми казва, че й липсва любимата й придворна дама, а аз трябва да се върна към задълженията си.

Денис се обърна към сержант Дженкинс.

— Прегледай бойците, смени постовете и ги освободи.

Сержантът отдаде чест и се обърна да изпълни заповедта. Роксана слезе по стъпалата и целуна Асаяга по бузата.

— Радвам се, че те виждам.

— И аз.

От сградата се чу вик, последван от възмутен вой, и двете сестри се спогледаха. Роксана каза:

— Това е моят Юрген. Каква ли беля е направил пак? Кожата ти е одрал, Денис! — И забърза навътре.

Алиса се обърна към мъжа си:

— Ще ида да видя и нашите момчета.

Двамата мъже застанаха на входа на новия дом на Денис и се загледаха към долината, където преди години се бяха сражавали рамо до рамо. Слънцето се спускаше на запад.

— Мястото е великолепно за ново начало — промълви Асаяга.

— Не мога да си представя, че може да съм по-щастлив отвърна Денис. — Роксана е истинско чудо, а синовете ни са… невъзможни. — Засмя се. — Тя е права. Сигурен съм, че баща ми гледа отгоре от Залата на Лимс-Крагма и се смее на отмъщението над своя син. Но да, животът е хубав. Хайде влизай. Ще приготвят банята, ако искаш да се окъпеш.

Асаяга се засмя.

— Да. Хубаво е да види човек, че си забърсал малко от цивилизацията, варварино.

Денис се намръщи.

— Варварино?

Асаяга го плесна закачливо по ръката.

— Хайде да се понакиснем и да отпуснем, и можеш да ми кажеш в коя част на потока при Валинар се въди онази невероятно голяма пъстърва, за която ми разправяше веднъж.

— Невероятно ли? — възмути се Денис. — Заклевам се в сина си, че рибите там са поне по три стъпки.

Асаяга го изгледа недоверчиво, но реши да не се заяжда и двамата приятели влязоха, за да се съберат с жените и децата си за вечеря.

info

Информация за текста

Raymond E. Feist, William R. Forstchen

Honoured Enemy, 2001

Сканиране: haripetrov, 2010

Разпознаване и корекция: Xesiona, 2010

Издание:

Реймънд Фийст. Легенди за Войната на разлома

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN 954-585-729-3

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17704)

Последна редакция: 2010-10-24 12:00:00