Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 43

Корвин стисна стрелата с лявата си ръка и бавно, много бавно започна да я дърпа. Тя не поддаде.

— Забита е в костта, прав си — прошепна жрецът. — Ричард, помогни ми да го обърнем настрана и го дръж здраво.

Ричард се подчини. Очите на ранения все още бяха изцъклени. Жрецът продължаваше да оглежда раната и опипваше с пръсти крака от другата страна.

Корвин взе горещата още кама в дясната си ръка, опря върха й в крака на ранения срещу раната, заби острието до средата и го завъртя.

Раненият изохка. Ричард погледна в очите му и видя, че съзнанието му се връща: зениците на цуранина се бяха разширили.

— Дръж го здраво! — изръмжа жрецът.

Стисна стрелата с лявата си ръка и започна да я бута, като в същото време издърпваше камата. След миг върхът на стрелата щръкна от прореза.

Раненият изкрещя и започна да се дърпа, но Ричард го стисна здраво и замърмори:

— Стига де, стига, ще се оправиш.

— По дяволите, отче, ще му изтече кръвта! — извика Грегъри.

— Млъкни. Дай ми ножа от огъня! Бързо!

Жрецът продължи да бута стрелата през раната, измъкна я и я хвърли настрана. Взе отново камата си, сряза по-широко изходната рана и я разтвори с помощта на една от скобите. Посочи на другаря на ранения да държи скобата, взе пинсетите, бръкна в раната и издърпа артерията, от която бликаше кръвта.

— Не е главната, слава на Богинята — въздъхна той, докато Грегъри, коленичил до него, му подаваше току-що извадената от огъня нажежена кама — около дръжката й бе увито парче тлеещо платно.

Жрецът я взе, изруга, понеже си опари пръстите, и бързо опря острието до артерията. От раната със съсък изригна облак кипнала кръв.

Мъжът се загърни, опита се да изрита, но Ричард го държеше здраво. И усети, че незнайно защо е започнал да плаче.

„Това е цуранин, по дяволите!“ И за миг изпита гняв към пришълеца — но продължаваше да го стиска здраво и да се опитва да го успокои.

— Почти приключихме — заяви жрецът.

Извади горещата кама, завъртя я и обгори изходната рана. Накрая извади от котлето преварените превръзки, затъкна и двете рани и плътно превърза крака.

— Ще го закърпя по-късно. Нека да постоят отворени, за да мога бързо да бръкна, ако пак закърви.

Цялата операция бе продължила не повече от две минути. Жрецът се отпусна, после хвана ръката на цуранина, който му бе помогнал, и я притисна над раната, за да забави кървенето.

— Добре, Ричард. Добре се справи, синко.

Разтреперан, Ричард погледна цуранина. Видя сълзите в очите му и едва сега осъзна колко млад е врагът му: почти колкото него и кралския войник със счупения крак. Цуранинът явно се мъчеше да се овладее, гледаше го объркано, със смесица между благодарност и омраза.

Жрецът коленичи, каза тиха молитва, благослови е жест раната и накрая леко докосна с длан челото на ранения.

После избърса изстиналите вече ками, прибра си инструментите и вдигна стрелата, цялата плувнала в кръв и с късчета месо по шиповете, огледа я и въздъхна:

— Зло оръжие. Но костта поне не беше строшена. Може и да се оправи.