Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 47

Коленете на Ричард омекнаха. Този безумец му казваше, че ще се приближат и ще им прережат гърлата!

Грегъри остана неподвижен за малко, като замръзнал в земята.

Ричард се присви до него, краката му трепереха. После Грегъри най-изненадващо се изправи и тръгна с небрежна походка напред, на откритото. Ричард остана на място. Без да се обръща, Грегъри му махна да го последва.

Ричард тръгна разтреперан след него. Тролите бяха само на трийсетина крачки.

Двамата се приближиха. Едното същество най-сетне се размърда и вдигна глава: бяха заспали и Грегъри го беше разбрал. Първият трол понечи да заговори, Грегъри му отвърна гърлено, изведнъж затича, връхлетя го и камата блесна на светлината на пламъците.

— Хайде, момче! Убий другия!

Ричард остана замръзнал на място и видя ужасен как камата посече надолу. Другият трол се надигна.

Сам не разбра как и кога съществото се озова срещу него и сякаш изпълни целия свят. Беше по-ниско от човек, но много по-широко в раменете. Грозното му костеливо чело беше изпъкнало, под него лъщяха две малки черни очи. От разтворената паст се показваха два реда остри криви зъби, плътният кожен шлем на главата скриваше големите щръкнали уши.

Тролът замахна към него, избута го към скалата и Ричард заби камата в корема му. Съществото изпъшка, от устата му лъхна воня, дългите нокти задращиха към лицето на Ричард. Той наведе глава, присви се и ноктите се изстъргаха в скалата зад него.

— Гърлото, момче! Гърлото!

Ричард изтръгна камата и замахна към гърлото на трола, но звярът вдигна ръце в паника и младежът замушка в тях. Мъчеше се да го убие и в същото време изпитваше ужас, гадеше му се.

— Умри! Само умри, проклет да си! — извика той, без да спира да сече, докато най-сетне върхът на камата не се вряза под брадичката и нагоре в мозъка. Звярът се смъкна със стон и рухна на земята. Ричард отстъпи назад, изхлипа и повърна.

— Никога не се колебай, момче.

Превит на две, Ричард вдигна глава. Грегъри стоеше до него — оглеждаше бдително пътя. Беше довършил жертвата си за секунди и вместо да му помогне, просто си беше стоял настрана, за да види как ще се справи. Ричард изпита гняв и срам едновременно. Гребна шепа сняг да изтрие устата и ръцете си. Целият трепереше. Уплаши се, че може да се изтърве и да се подмокри.

— Спокойно — прошепна Грегъри. — Едно е да убиваш в разгара на битката, както направи преди два дни. Това е различно, дори да е трол. Макар да е война, е почти все едно порядъчен човек да извърши убийство. — Сложи ръка на рамото му да го успокои. — Чудесно се справи, момче. Мнозина не успяват първия път и побягват.

Не спираше да гледа съсредоточено към пътя и гората. След като се увери, че никой не е вдигнал тревога, заговори отново:

— Добре. Много нарядко са се разпръснали. Свили са се край огньовете или спят. Никой не ни усети. Хайде.

Хвана единия трол за краката, издърпа го от огъня и го скри от другата страна на скалата. Ричард се поколеба за миг, после прибра камата и издърпа своята жертва. Тялото беше тежко, усещаше топлината му през навущата. Положи го до другото. Грегъри беше взел тежкото черно одеяло на първия трол и се загръщаше.