Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 46

Без повече думи, Грегъри тръгна по склона, прокрадваше се безшумно между дърветата. Ричард вървеше след него. Погледна надясно и видя прохода долу — и светлината на огъня, струяща от пробития покрив. Да можеше да си седи край огнището сега или още по-добре — да лежи топло загърнат и да спи…

За миг изгуби Грегъри от поглед и се ужаси. Примига, залитна напред и се стъписа от пукота на леда под краката си. Миг след това нечия ръка го стисна за гърлото. Той понечи да извика, но ръката го пусна… и той зяпна, като видя лицето на Грегъри.

— Първи урок. Никога не изпускай партньора си от поглед — зашепна наталецът. Гласът му беше спокоен, без никакъв укор — все едно че са излезли на лека разходка из гората и си бъбрят сладко. — Гледаше към огъня долу, искаше ти се да си вътре на топло и забрави за мен.

Ричард кимна и изведнъж забеляза, че въпреки кротките думи Грегъри стиска в другата си ръка кама.

— Да, можех да те убия като бебенце в люлката. Запомни го, момче. Защото иначе ще те убият точно така.

Ричард успя само да кимне отново.

— Втори урок: никога не гледай към огън, когато си на нощен патрул. Светлината ти отнема зрението в тъмното. Гледаш встрани. Когато си на пост, стоиш с гръб към огъня. Заслепиш ли се, макар и за миг, това може да ти струва живота. Сега си извади камата. Тази нощ не е за стрелба с лък и за въртене на меч.

Грегъри се обърна и продължи напред. Този път Ричард се постара да върви плътно зад него, като се мъчеше да повтаря движенията му, плавните му стъпки. Забеляза в тях определен ритъм… няколко бързи стъпки, спиране, извръщане на главата, след това отново напред, само че под друг ъгъл; ново спиране. Грегъри спря, посочи надолу, Ричард погледна и видя стъпки в замръзналата кал и петно в снега: миналият оттук бе спрял да се облекчи.

— Трол — прошепна Грегъри. — Познава се по миризмата. Ричард кимна. Горските троли в Южен Ябон, където бе отраснал, почти не се различаваха от животните, нямаха си език и не бяха по-опасни от мечка или от лъв. Дреболия за въоръжена група мъже. Виж, планинските троли си имаха реч, имаха си и оръжия и знаеха как да боравят с тях. А сега бяха в леса наоколо. Той стисна камата по-здраво.

— Нощни патрули — прошепна Грегъри. — Моределите ги наричат „съюзници“, но се държат с тях като с роби. Както и ренегатите, които вървят с ордите им. Всички си стоят сега в мината на топло, а тролите мръзнат навън. — Помълча за миг и добави тихо: — Глупаво. Тролите не могат да свършат работа в такава нощ.

Слязоха по склона, после се закатериха по следващия хълм, успоредно на пътя, по който бяха минали през деня. Ричард дори позна мястото, където се бяха отделили от пътя, с надвисналата скала и кривото дърво, израснало от нея.

Грегъри спря, посочи подветрената страна на канарата и вдигна ръка с два разперени пръста.

Сърцето на Ричард подскочи. Под завета на скалата се виждаха две тъмни сенки, сгушени до малък примигващ огън. Два… трола.

Младежът понечи да смъкна лъка от рамото си, но Грегъри поклати глава, посочи с пръст камата му, след което го прокара през гърлото си.