Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 44

Хвърли стрелата настрана. Всички се бяха смълчали и го гледаха.

— Дал съм обет да лекувам; Все едно кого. — Погледна Ричард. — А ти се държа храбро, момче.

Цуранският щурмови командир се приближи, поклони се на жреца и каза нещо. Корвин се обърна към Грегъри и той преведе:

— Каза, че раненият, Осами, вече има дълг към теб и кланът трябва да го зачете. Ако се бием и не те убият, ще трябва да те вземат за роб. Тъй че ако се бием, ще те оставят да си идеш, преди да ни избият всичките, за да не се налага да те пленяват или убиват.

Корвин помълча за миг, след това се изкиска.

— По дяволите! Кажи му, че според мен всички сте луди. Като се избиете един друг, ще ви прибера всичките пари и каквото там използват цураните, и ще ги смятам за дарение за ордена ми.

Грегъри преведе и този път се засмя цуранинът. Всички се поотпуснаха. Горянинът се наведе до Корвин и посочи кожения пакет.

— Хирург ли си?

Жрецът сви рамене.

— Чиракувах известно време при един.

— Какво стана? — попита Ричард. — Монашеското призвание?

— Не, това дойде по-късно — отвърна отчето. — Бях наемник известно време.

Грегъри си спомни колко уплашен беше жрецът при първата им среща и едва скри изненадата си.

— Наемник?

Корвин кимна.

— Не всички наемници носят меч, горянино. С меч или лък не мога да боравя. Изкарвах си поминъка при рота инженери, които правеха обсадни машини. Дай ми двама души с брадви и за по-малко от час ще ти направя от един дънер таран, който ще разбие ей оная каменна стена за няма и десет минути. А за шест часа ти я събарям цялата. — Замълча умислено. — Повечето битки съм ги гледал отдалече, макар че няколко пъти ми е припарвало отблизо, докато се опитвах да срина някоя и друга стена. — Видя изненаданата физиономия на Грегъри и се усмихна. — Бях и доста добър сапьор, също така. — Въздъхна и усмивката му се стопи. — А и доста опит съм понатрупал в опазването на живота на хората, повярвай ми. — Стана, Грегъри стана заедно с него. — После ми дойде призванието и влязох в храма.

Грегъри кимна.

— Мислех, че вие, жреците, лекувате с магия.

Корвин сви рамене.

— Като за всичко друго, за целебната магия трябва талант. Някои братя могат да изцерят всекиго за ден-два. По-рядко са тези, дето ще сложат ръка и раната ще изчезне, или кокалът ще заздравее за час. Такъв дар нямам. Трябва да разчитам на инструментите си и на молитвата. Малкото „магийка“, с която успокоих момчето, беше само един прост знахарски трик. Всеки може да го научи.

Грегъри не каза нищо. Корвин въздъхна уморено.

— Пък и никога не съм казвал, че съм чак толкова добър жрец, нали?

— Смяна на стражата след пет минути!

Грегъри и Корвин вдигнаха глави. Денис стоеше на прага. Асаяга бе до него и след миг изрева същата заповед на цураните. Хор от ругатни и стонове посрещна и двете заповеди.

Ричард отиде да си вземе наметалото, елека, ботушите и чорапите. Още не бяха съвсем изсъхнали и щом навлече влажните вълнени чорапи и подгизналите ботуши, той се намръщи. До него седеше един цуранин и мърмореше, докато увиваше навоите си. Погледна Ричард за миг и този път младежът не наведе глава.