Читать «Панаирът» онлайн - страница 9

Но още щом повдигна телцето му от възглавницата, то се разфуча с такава шокираща ярост, че планът й мигновено бе осуетен. Създанието изпищя и я одра.

Елън изкрещя от болка, когато острите нокти се забиха в ръцете й.

Кръв. Тънки струйки кръв.

То се заизвива и зарита, с мъка го удържаше.

Създанието се изплю върху й. Гъста, неприятно воняща, жълтеникава слюнка се лепна на носа й.

Елън потръпна от отвращение и се отдръпна.

Създанието разтегна черните си устни, оголи петнистите си венци и изфуча.

Нов гръм разцепи непрогледната нощ. Лампите във фургона премигнаха и изгаснаха. Нови светкавици прорязаха тъмнината отвън, преди лампите отново да светнат.

Моля те, Господи, не ме оставяй в тъмнината с това същество, отчаяно простена Елън.

Изпъкналите му зелени очи като че излъчваха странна фосфоресцираща светлина, която колкото и невъзможно да изглеждаше, сякаш идваше някъде от дъното на орбитите им.

Съществото изпищя и отново заизвива тяло.

Започна да уринира.

Сърцето на Елън заблъска бясно в гърдите й.

Изчадието сграбчи ръцете и, като дереше и разкървавяваше плътта й. Разрани нежната кожа на дланите и изтръгна нокътя на палеца й.

Разнесе се зловещ пронизителен вой, какъвто Елън не бе чувала никога през живота си и в продължение на няколко секунди тя не можа да осъзнае, че това са собствените й ужасяващи писъци.

Само ако можеше да хвърли създанието и да побегне, би сторила точно това, но изведнъж осъзна, че не е в състояние да се освободи. То отчаяно се бе вкопчило в ръцете й и нямаше да я пусне.

Елън се бореше с това нечовешки свирепо дете и едва не катурна бебешката люлка. Сянката й диво се замята върху отсрещното легло и нагоре по стената, подскачайки срещу тавана. Сипейки ругатни и скърцайки със зъби, със сетни сили тя успя да докопа врата на детеподобното същество, сграбчи го с две ръце и с неподозирано ожесточение го стисна. Отвратена от зверската ярост, надигнала се в нея, изплашена от собствената си способност за насилие, но решена на всяка цена да отнеме живота на ненавистното същество.

Нямаше да изтръгне живота му лесно. Бе изненадана от стегнатите, напрегнати до крайност мускули на врата му. То отново заби нокти в ръцете й и остави десет нови кървящи рани; болката я омаломощи и отчаяният й опит да го удуши бе обречен на неуспех.

Съществото подбели за миг очи, сетне отново впи омразен поглед в нея.

Гъста слюнка се процеждаше в крайчеца на устата му и надолу по брадичката.

То раззина паст, после черните устни се сгърчиха, само бледият змиеподобен език гнусно се стрелна към нея и отново се скри.

С неподозирана сила съществото сграбчи Елън и я дръпна към себе си, без тя да има време да окаже съпротива, както възнамеряваше. То неумолимо я притегли към люлката и се приповдигна нагоре.

Умри, дявол да те вземе! Умри!

Наведена над люлката, Елън загуби опора и хватката й около врата му се поразхлаби. Лицето й бе само на двайсетина сантиметра от противното му изражение. Смрадливия му дъх я облъхна. То отново се изплю в лицето й.