Читать «Панаирът» онлайн - страница 11
Дийн Кунц
В тъмнината Елън настойчиво зашепна молитва:
Внезапно лампите светнаха и Елън уплашено изкрещя.
Уродливото създание лежеше по гръб под нея. От ноздрите и от устата му се процеждаше кръв, а то се взираше в лицето й с изпъкналите си, мътно проблясващи, кървясали очи. Но вече не можеше да я види. Безжизнено бе вперило невиждащи зеници в един друг свят, в Ада, където бе запратила душата му — ако изобщо имаше такава.
Всичко наоколо бе прогизнало от кръв. Повечето не беше от Елън.
Тя отпусна ръце.
Изчадието не оживя, както очакваше. Не я нападна.
Изглеждаше като голямо, размазано насекомо.
Младата жена пълзешком се отдалечи от трупа, без да откъсва поглед от него. Все още не бе напълно убедена, че е мъртво. Все още нямаше сили да се изправи. Приседна, подпряла гръб на близката стена.
В нощния въздух се долавяше тежката воня на кръв, собствената й пот и свежият мирис на дъжда.
Шумното, учестено дишане на Елън постепенно се успокои до ритмично вдишване, издишване, вдишване…
Щом страхът й изчезна и сърцето й заби равномерно, тя усети болка; болеше я навсякъде. Всяка става, всеки мускул бяха болезнено напрегнати от жестоката борба. Палецът на лявата й ръка кървеше там, където бе изтръгнат нокътят; оголената плът смъдеше като полята с киселина. Издраните й пръсти горяха като дамгосани, а разранената длан на дясната й ръка болезнено пулсираше. И двете й ръце бяха издрани над лактите от острите нокти на уродливото създание. Грозни, кървящи драскотини се губеха под раздраните ръкави на дрехата.
Елън заплака. Не само заради физическата болка. Заради мъката, стреса и ужаса. Сълзите щяха да отмият голяма част от нечовешкото напрежение и поне донякъде да намалят тежкия товар на вината.
Тя все още спореше със себе си, опитвайки се да намери приемливо обяснение за това, което беше извършила, за да може да продължи да живее, когато вратата на фургона се отвори с трясък и Конрад застана на прага, осветен в гръб от проблеснала светкавица. Бе загърнат в дъждобран, от който се стичаше вода; гъстата му черна коса беше мокра, кичури лепнеха по челото му. Вятърът се втурна през отворената врата и като огромно куче обиколи стаята, любопитно подушвайки всичко.
Страхът отново безмилостно сграбчи Елън за гърлото.
Конрад блъсна вратата и тя се затръшна. Обърна се и я видя да седи на пода, подпряла гръб на стената с разкъсана блуза и кървящи ръце.
Елън понечи да обясни защо е убила детето им, но не бе в състояние да говори. Устните й спазматично мърдаха, но оттам излизаха само дрезгави, неразбираеми звуци.
Конрад недоумяващо обходи с поглед стаята. Сетне отмести очи от Елън към кървавото смачкано същество на пода.
Огромните му ръце тутакси се сбиха в юмруци.
— Не! — промълви той, неспособен да повярва на очите си. —
