Читать «Панаирът» онлайн - страница 7

От друга страна, как можеше да бъде сигурна, че то не е човек? Беше потомък на мъж и жена. Не съществуваше по-сигурно доказателство. Детето бе мутант, но човешки мутант.

Дилемата изглеждаше неразрешима.

В люлката малкото мургаво същество протегна ръка към Елън. Всъщност това не беше ръка. А лапа със закривени нокти. Дълги, костеливи пръсти, твърде големи за едно шестседмично бебе, макар детето да бе едро за възрастта си; също както лапите на животно, ръцете на малкото не бяха пропорционални на тялото му. Редки черни косми покриваха горната част на ръцете и се сгъстяваха около кокалчетата. Заострените краища на ноктите просветваха в кехлибареножълто. Детето размаха лапа във въздуха, но не достигна Елън.

Тя не можеше да проумее как е възможно да е родила такова уродливо същество. Как бе възможно изобщо да се появи на бял свят? Знаеше, че съществуват уроди. Някои дори работеха в атракционите на панаира. Човешки същества, които изглеждаха отблъскващо, но не и колкото него. Не бяха и наполовина толкова страховити като съществото, което се бе пръкнало от утробата й. Защо Бог бе допуснал това? Защо?

Убийството на детето щеше да бъде проява на милосърдие. То и бездруго никога нямаше да може да се наслади на нормалния живот. Щеше да си остане урод, прицел на насмешки и подигравки, срам за близките си. Животът му щеше да бъде еднообразен и самотен, изпълнен с горчивина. Дори най-безобидните и обикновени удоволствия щяха да си останат недостижими за него и то нямаше да познае щастието.

Нещо повече, ако тя бъде принудена да прекара живота си в грижи за това същество, също не би могла да намери щастие. Перспективата да отгледа това подобие на дете я изпълваше с отчаяние. Убийството щеше да бъде проява на милосърдие и към нея, и към жалкия, а в същото време страховит, мутант, който гневно я наблюдаваше от люлката.

Но римокатолическата църква не дава опрощение за убийство от милосърдие. Дори най-възвишени подбуди не биха я спасили от Ада. А тя знаеше, че подбудите й съвсем не са тъй чисти; да се отърве от този товар, бе отчасти и проява на егоизъм.

Съществото продължаваше да се взира в нея и тя изпита тревожното чувство, че странните му очи не просто я гледат, а проникват в мислите й, в душата й, отвъд всякакви преструвки и лицемерие. То се досещаше за намеренията й и я мразеше.

Бледият му петнист език бавно се плъзна по тъмните устни.

То изсъска предупредително.

Независимо дали това същество бе човек, независимо дали убийството му щеше да бъде грях, Елън знаеше, че то е белязано от злото. Не беше просто уродливо бебе. Беше нещо друго. Нещо много по-лошо. Дяволско изчадие. Чувстваше го с цялото си същество.

А може би съм луда, помисли си тя. Не. Не биваше да позволява да я обземат съмнения. Не беше загубила ум си. Беше съсипана от скръб, изпаднала в дълбока депресия, беше изплашена, ужасена, объркана. Но в никакъв случай не беше луда. Даваше си сметка, че детето е изчадие на злото, значи сетивата не я лъжеха и представата й не беше изкривена.