Читать «Панаирът» онлайн - страница 8

Убий го!

Детето изпищя. Жалният пронизителен вой стресна Елън.

Дъждът яростно барабанеше по фургона. Силен гръм раздра нощта и разтърси всичко наоколо.

Детето забуйства, сгърчи се и успя да отметне тънкото одеяло, с което бе завито. Вкопчи костеливите си пръсти в люлката, заби заострените си нокти в нея и седна.

Елън усети, че се задушава. Бебето бе твърде малко, за да може да седи без чужда помощ.

То отново изсъска към нея.

Растеше с невероятна бързина, с всеки изминал ден; винаги беше гладно и тя го кърмеше двойно по-често, отколкото се кърми нормално дете; седмица след седмица забелязваше изумителните промени, които настъпваха у него. С изненадваща и обезпокоителна бързина то се учеше как да използва тялото си. Твърде скоро щеше да започне да пълзи, а сетне и да ходи.

А после какво? Колко голямо и подвижно щеше да стане и дали щеше да може да го контролира по някакъв начин?

Устата й пресъхна. Елън се опита да навлажни напуканите си устни, ала езикът й бе сух и грапав.

Капчици студена пот избиха по челото й и се стекоха към ъгълчето на окото й. Солената течност я накара да премигне.

Ако можеше да го даде в някой дом за увредени деца, където му беше мястото, нямаше да е необходимо да го убива. Но Конрад никога не би се отказал от детето си. Той ни най-малко не се отвращаваше от него. Нито пък се страхуваше. Всъщност едва ли би го обожавал повече, ако беше нормално, здраво дете. Той бе неизразимо горд, че е негов баща и Елън смяташе, че това е признак на лудост.

Дори да можеше да изпрати детето в приют, това нямаше да бъде окончателно разрешение. Злото щеше да съществува. Тя знаеше, че детето е изчадие, не изпитваше и най-малко съмнение. Чувстваше се отговорна, задето бе дала живот на подобно създание. Не можеше просто да му обърне гръб и да остави някой друг да се справя с него.

Ами ако убие някого, като стане по-голямо? Няма ли отговорността за смъртта да се стовари върху нея?

Въздухът, нахлуващ през отворените прозорци, беше по-студен, отколкото преди да завали дъждът. Елън усети хладен полъх във врата си.

Детето упорито се опитваше да излезе от люлката.

Най-сетне събрала целия кураж, благодарение на изпитото уиски, с тракащи зъби и треперещи като на парализиран ръце, тя хвана бебето. Не. Съществото. Не трябваше да мисли за него като за бебе. Не можеше да си позволи лукса да изпитва съчувствие. Трябваше да действа. Налагаше се да бъде хладнокръвна, непоколебима, непреклонна, с желязна воля.

Възнамеряваше да повдигне отвратителното създание, да издърпа изпод главата му възглавницата със сатенена калъфка и да го задуши с нея. Не искаше да оставя по тялото му никакви следи от насилие. Смъртта му трябваше да изглежда естествена. Дори съвсем здрави бебета умираха понякога в креватчетата си без видима причина; едва ли някой щеше да бъде изненадан или пък изпълнен с подозрение, ако това жалко, уродливо създание умре в съня си.