Читать «Панаирът» онлайн - страница 10

Нещо опря в корема й.

Тя рязко се отдръпна.

Чу се раздиране на плат. Блузата й.

Детето риташе, ноктите на краката му бяха също тъй дълги и заострени. Опитваше се да издере гърдите и стомаха й. Тя понечи да се отдръпне, ала съществото я държеше здраво с демонична сила и непреклонност.

Елън се чувстваше замаяна, гадеше й се от уискито, повръщаше й се от ужас. Погледът й се замъгли, ушите й бучаха, не й достигаше въздух, струваше й се, че не диша достатъчно дълбоко; зави й се свят. Пот се стичаше от челото й и капеше върху уродливото изчадие.

То се ухили, сякаш предвкусваше победата си.

Губя битката, отчаяно си помисли Елън. Как е възможно? Господи, то ще ме убие!

Нова светкавица разцепи нощната тъма и гръм разтърси небесата. Вятърът заблъска фургона като мощен чук.

Лампите угаснаха и повече не светнаха.

Борбата продължи с подновена ярост. Съществото не беше слабо като нормално човешко бебе. Още при раждането си тежеше почти пет килограма, а за изминалите шест седмици бе наддало двойно. Сега тежеше почти десет килограма и половина. И то без никаква тлъстина. Само мускули. Силно, жилаво, яко създание като малка горила. Беше пъргаво и енергично като шестмесечното шимпанзе, което участваше в един от най-посещаваните атракциони на панаира.

Люлката се катурна с трясък, Елън се спъна в нея и се строполи на земята заедно с детето в опасна близост. То се покачи върху нея. Гъргореше. Зъбеше се. Потърси с крака опора в бедрата й и едва не раздра плътните й джинси.

— Не! — изкрещя Елън.

Трябва да се събудя, мина й през ум.

Но много добре знаеше, че е будна.

Съществото продължаваше да стиска дясната й ръка, забило нокти в плътта й, но лявата бе свободна. Въпреки тъмнината, Елън усети как извитите заострени нокти се протягат към шията й, към незащитената сънна артерия? Рязко отметна глава. Хищните дълги пръсти минаха покрай шията й само на милиметри разстояние.

Елън се претърколи и съществото се озова под нея. Ридаейки неудържимо, с цената на нова раздираща болка, тя успя да освободи дясната си ръка от стоманената хватка на сатанинското създание. Потърси ръцете му в мрака, напипа китките му и ги задържа далече от лицето си.

То отново зарита към корема й, но Елън избегна късите му силни крака. Успя да постави коляно върху гърдите му и да го прикове към земята. Отпусна се с цялата си тежест; ребрата и гръдната му кост поддадоха. Тя чу как нещо изхрущя в тялото му. Създанието нададе пронизителен писък като зъл дух, предвестник на приближаваща смърт. Елън осъзна, че шансът е на нейна страна. Чу се смразяващо кръвта чупене на кости, мачкане и бъхтене, сетне противникът и престана да се съпротивлява. Ръцете му се отпуснаха безжизнено. Създанието изведнъж утихна, замря.

Елън се боеше да отдръпне коляно от гърдите му. Беше сигурна, че то само се преструва на умряло. Ако помръднеше, ако съвсем леко се отместеше, то щеше да се стрелне като змия към гърлото й и да разпори корема й с ноктестите си крака.

Минаха секунди.

Минути.