Читать «Панаирът» онлайн - страница 6

Нямаше да млъкне.

Люлката се разклати, залюля се, заскърца, докато детето риташе и се гърчеше гневно.

Елън изгълта остатъка от бърбъна в чашата си, нервно облиза устни и най-сетне почувства как уискито се разлива по тялото й и я изпълва с увереност. Стана и леко се олюля в малката кухничка.

С наближаването на бурята към мястото, където бе разположен панаирът, дисонансът от звуци стана още по-оглушителен и се извиси в яростно кресчендо.

Елън прекоси фургона, криволичейки, и спря до долната част на люлката. Запали лампата, която разпръсна наоколо кехлибарена светлина, а сенките се спотаиха в ъглите.

Детето спря да се бори със завивките. Вдигна поглед към нея, в очите му блестеше ненавист.

Тя усети, че й прилошава.

Убий го!

Но злобния поглед на детето сякаш я хипнотизираше. Елън не можеше да откъсне очи от втренчения му взор на горгона; не можеше да помръдне; имаше чувството, че се е вкаменила.

Светкавицата отново притисна бледото си лице към прозореца и първите тежки дъждовни капки затрополиха заедно със заглъхващия тътен на гръмотевицата.

Жената се втренчи в детето и студена пот изби по челото й. Бебето не беше нормално; не беше дори близо до нормалното; но не съществуваше медицински термин за неговата уродливост. Всъщност беше неправилно да се нарече дете. Не приличаше на бебе. Беше нещо. Не дотолкова деформирано, та да изглежда като представител на друг вид, различен от човешкия.

Беше отвратително.

— О, Господи! — промълви Елън с треперещ глас. — Господи, защо на мен? Какво направих, та да заслужа това?

Огромните зелени нечовешки очи на нейното отроче я изгледаха отмъстително.

Елън понечи да се извърне. Да изскочи навън от фургона във вилнеещата буря, в бездънната тъмнина, далеч от този кошмар, устремена към спасителния светлик на утрото.

Създанието се сгърчи, ноздрите му трепнаха като на вълк или куче, и тя сякаш го чу да души припряно, усетило нейния мирис сред останалите миризми във фургона.

Убий го!

Библията казва: „Не убивай!“ Убийството е грях. Ако удуши бебето, ще гори в Ада. В съзнанието й изплува поредица от ужасяващи образи, картини от Преизподнята, които майка й бе описвала в хиляди поучителни нравоучения за страшната участ на грешниците: ухилени демони, от чийто черни усти се стича кръв, късащи жива плът сред пронизителни човешки писъци; огромни огньове поглъщат телата на нещастниците; бледи червеи се хранят с плътта на мъртъвци, които все още са в съзнание; агонизиращи хора се гърчат мъчително в купчини от невъобразима, ужасяваща смрад. Елън вече не ходеше на църква, но дълбоко в душата си все още бе католичка. Годините на всекидневна литургия и вечерна молитва, деветнайсет безкрайни години с проповедите на Джина и строгите й поучения, не можеха да бъдат лесно зачеркнати и забравени. Елън все още с цялото си сърце вярваше в Бога, в Рая и Ада. Предупрежденията на Библията носеха за нея изключителна стойност и значение. Не убивай!

Но Божиите заповеди не се отнасяли до животни, каза си тя. Разрешено е да убиваш животни; не би било смъртен грях. А онова нещо в люлката е животно, звяр, чудовище. То не е човешко същество. Така че ако го убие, унищожението му няма да погуби безсмъртната й душа.