Читать «Панаирът» онлайн - страница 5

Да избягаш с привлекателен мъж, работещ в пътуващ панаир, изглеждаше невероятно романтично. Щяха да обикалят от щат на щат и за една година Елън щеше да види повече, отколкото се бе надявала да види през целия си живот. Щеше да се спаси от скуката. Всеки ден щеше да бъде изпълнен с вълнение, цветове, музика и светлини. А животът на панаира, толкова различен от живота в малкия провинциален град в Илинойс, нямаше да се подчинява на дългия, потискащ списък от пуритански правила.

Двамата с Конрад се ожениха според най-добрата панаирна традиция. Церемонията включваше возене на въртележката след работно време, докато другите работници от панаира седяха наоколо като свидетели. В очите на всички хора тук бракът им бе така обвързващ и свещен, както ако бе сключен в църква от свещеник и им бе връчено брачното свидетелство.

След като стана госпожа Конрад Стрейкър, Елън бе сигурна, че я очаква щастливо бъдеще. Но беше се излъгала.

Бе избягала с Конрад само две седмици, след като се бе запознала с него и твърде късно осъзна, че е видяла само добрата му страна. Едва след сватбата откри, че с него се живее трудно. Той бе човек на настроенията, склонен към насилие. Понякога бе мил и чаровен, както когато я ухажваше. Но се озлобяваше съвсем неочаквано и необяснимо също като диво животно. През последната година все по-често изпадаше в мрачни настроения. Беше саркастичен, раздразнителен, жесток и биеше Елън винаги, когато не успяваше да му угоди. Доставяше му удоволствие да й удря плесници, да я бие с юмруци, да я блъска. В началото на брака им, преди тя да забременее, два пъти я бе удрял с юмрук в корема. Докато Елън носеше детето им, макар да не се нахвърляше тъй брутално върху нея, Конрад не спря да я малтретира.

Когато беше бременна във втория месец, бе изпаднала в такова отчаяние, че почти бе готова да се върне при родителите си. Почти. Но щом си помисли за унижението, което трябваше да преживее, Елън усети, че няма сили да напусне Стрейкър.

Нямаше къде другаде да отиде.

Докато бременността й напредваше, успя да убеди себе си, че Конрад ще улегне, след като се роди бебето. Той искрено обичаше децата; беше очевидно от начина, по който се отнасяше към синовете и дъщерите на другите служители в панаира. Изглеждаше очарован от перспективата да стане баща. Елън си казваше, че бебето ще умилостиви Конрад, ще облагороди характера му, ще го направи по-благ и добросърдечен.

Но преди шест седмици, когато бебето се роди, крехката й надежда се разби на пух и прах. Елън не отиде в болница. Роди според панаирната традиция. Вкъщи, във фургона, с помощта на съпругата на един от панаирните работници. Раждането мина лесно, без никакви усложнения. Без никаква опасност. С изключение на…

Бебето.

Тя потрепери от отвращение при мисълта за съществото, което бе родила, и отново надигна бърбъна.

Сякаш усетило, че тя мисли за него, детето отново изплака.

— Млъкни! — изкрещя Елън и затисна ушите си с длани. — Млъкни, млъкни…