Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 45

— А, всичко си има граници! — избухна той и взе да думка по вратата. — Това място наистина е далечен отзвук от цивилизацията, каквато я познавам аз, но не виждам причина да не получим всичките възможни удобства. — От външната страна на вратата затракаха вериги и резета, тя се открехна и Нарсизи подаде печалната си физиономия.

— Защо крещиш? Какво има?

— Трябва ми вода. В изобилие.

— Че ти имаш вода колкото щеш — рече учуден Нарсизи и посочи каменната делва в ъгъла. — Ще ти стигне за няколко дни.

— По твоите стандарти, приятелче, не по моите. Нужно ми е голямо количество, поне десет пъти по толкова, още сега. И сапун, ако се намира такъв във варварската ви страна.

Започна се дълъг спор, но Джейсън най-сетне успя да обясни, че водата му трябва, за да изпълни един религиозен култ, та да е сигурен, че работата му на следващия ден ще спори. Водата пристигна в най-разнообразни съдове, заедно с плитко канче, пълно със силен течен сапун.

— Давай сега — потри ръце Джейсън. — Имам изненада за теб. Събличай се.

— Да, Джейсън — усмихна се щастливо Иджале и легна по гръб.

— Не бе! Ще се къпеш. Не знаеш ли какво е баня?

— Не — отвърна тя и потрепера. — Май е нещо страшно.

— Идвай тук и сваляй дрехите — нареди той и взе да рови в една дупка на пода. — Това ще послужи като канал. Сипах малко вода вътре и тя се източи.

Водата бе топла, ала Иджале продължаваше да се гуши до стената и да трепери, докато той я обливаше. Взе да пищи, когато втри сапуна в косата й, но Джейсън не спря да я къпе, само запуши устата й с една ръка, за да не довтасат стражите. Натърка и своята коса със сапун и усети освежаващ, приятен гъдел по главата си. Сапунът влезе в ушите му и той осъзна, че вратата се е отворила, едва когато чу пресипналите викове на Мика. Той стоеше на прага, сочеше го обвинително с пръст и цял се тресеше от гняв, а Нарсизи надничаше зад рамото му, пламнал от любопитство при гледката на тоя непознат култов обичай.

— Пълна деградация! — крещеше Мика, — Насилваш това бедно създание да се подчинява на волята ти, унижаваш го. Разсъблякъл си бедната жена и гледаш голотата й, макар да не сте свързани в законен съюз. — И той закри очи пред гледката. — Ти си зъл, Джейсън! Истински демон на злото и трябва да бъдеш изправен пред правосъдието…

— Марш! — ревна Джейсън, обърна Мика с лице към вратата и с един от отработените ритници на Ч’ака го прати навън. — Единственото зло тук е гадното ти съзнание, извратен досаднико! Не виждаш ли, че къпя момичето за пръв път в живота му и трябва да ми дадеш медал, задето въвеждам хигиена сред аборигените, а не да ми врещиш!

Изтласка ги и двамата през вратата и викна на Нарсизи:

— Този роб исках, но не точно сега. Заключи го някъде през нощта и ми го доведи утре. — Сетне тръшна вратата и си напомни да вземе отнякъде резе, за да може да я затваря и отвътре.

Иджале трепереше. Джейсън я изплакна и й даде чисто парче кожа да се изсуши. Тялото й, освободено от пластовете мръсотия, сега изглеждаше младо и силно, със стегнати гърди и широк ханш. После си припомни обвиненията на Мика, смутолеви сърдито нещо на себе си, обърна се с гръб и започна да се търка. Остатъка от водата използва да изпере дрехите си. Непривичното усещане за чистота отново повдигна духа му и той вече си тананикаше, когато духна лампата и продължи да се бърше в тъмното. После легна, зави се с кожите и тъкмо взе да прави планове за сутринта, когато топлото тяло на Иджале се притисна до неговото, мигновено прогонвайки всички мисли за механика и двигатели.