Читать «Свят на смъртта II» онлайн

Хари Харисън

Annotation

На Пиръс дебне смъртта. Неспирна е войната между уродливите растения и животни и… хората. Нужни са много пари за оръжия и лекарства. Спечелва ги на хазарт вселенският комарджия Джейсън динАлт, който успява да разкрие и причините за тази война. Но фанатик моралист го отвлича с космически кораб, за да го предаде на съдебните власти като опасен престъпник. Така започва втората серия от приключенията на Джейсън. Заедно със своя похитител той се озовава на непозната планета. Там себични и силни мъже държат в робство своите племена и воюват помежду си, защото един владее петрола, друг — местните возила, трети — тайната на бог Електро. Джейсън „изобретява“ радиопредавател и изпраща в космоса позивни Ес-О-Ес. Дали някой ще ги улови? Джейсън динАлт още не е приключил мисията си на планетата на смъртта…

Хари Харисън

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

info

notes

1

Хари Харисън

Свят на смъртта II

1.

— Момент — изрече Джейсън по видеофона, после се извърна и в същия миг застреля един нападащ рогатко. — Не, нищо особено не правя. Ще прескоча да видя дали мога да помогна.

Изключи видеофона и образът на диспечера изчезна от екрана. Когато мина покрай издъхващия рогатко, животното се размърда с последна злобна искрица живот и рогът му изтрака върху металния ботуш на Джейсън; с един ритник той запрати трупа от стената в джунглата отдолу.

В охранителната кула беше тъмно, единствено мигащите светлинки на защитния команден пулт разсейваха мрака. Мета вдигна очи и му се усмихна, после отново насочи цялото си внимание към аларменото табло.

— Отивам до радиокулата на космодрума — каза й Джейсън. — В орбита има космически кораб, който се опитва да осъществи контакт на непознат език. Може да успея да помогна.

— Бързо се връщай — поръча Мета и след като провери за миг дали всички сигнални лампички на пулта светят зелено, се обърна към него и го притегли в прегръдките си. Ръцете й, силни като на мъж и с издължени мускули, го обгръщаха здраво, но устните й бяха меки и женствени. Отвърна на целувката й, ала тя се откъсна от него също тъй внезапно, както го бе прегърнала, и отново се съсредоточи в защитния пулт и алармената система.

— Това му е бедата на Пиръс — заяви Джейсън, — прекаленият професионализъм.

Наведе се и я ухапа лекичко отзад по врата, а Мета се засмя и закачливо го перна, без да откъсва очи от таблото. Той отскочи — но недостатъчно бързо — и когато пое към вратата, разтъркваше пламналото си ухо, а под носа си мърмореше нещо за „дами тежка категория“.

В кулата на космодрума диспечерът беше сам — съвсем младо момче, още неизлизало в космоса, тъй че знаеше само пирийски, докато Джейсън, с кариерата си на професионален комарджия, се бе прославил, че говори или поне поназнайва повечето галактически езици.

— Сега е извън обхвата — поясни диспечерът. — Ще се обади след миг. Звучи съвсем различно от всичко, което съм чувал.

Той увеличи звука и през обичайния пукот долетя глас, който бавно се усилваше. …jeg kan ikke forsta… Pyrrus kan dig hor mig…