Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 47

— Насам, Мика — извика той, а мъжът неохотно се отдели от топлината на печката и се потътри към него. — Ела по-близо да разгледаш това средновековно устройство, а междувременно ще се правим, че разговаряме за работата. Готов ли си да ми сътрудничиш?

— Не желая, Джейсън. Боя се, че и мен ще омърсиш с допира си, както стори с други.

— И без това не си особено чист…

— Нямам предвид физически.

— Аз пък това имам предвид. Добре ще ти дойде една баня с шампоан. Не ме е грижа за състоянието на душата ти. Нея можеш да изчистиш, когато сам решиш. Но стига да се съгласиш да действаме заедно, ще измисля как да се измъкнем оттук и да се доберем до града, където е създаден този двигател, защото ако има начин да излетим от тази планета, ще го намерим само в града.

— Зная го и все пак се колебая.

— Трябва да се правят дребни жертви в името на голямото добро. Нали целта на това пътешествие беше да ме изправиш пред правосъдието. Няма да я постигнеш, ако останеш да гниеш до края на дните си като роб.

— Изкусен си като дявол, щом речеш да подлагаш на изпитание съвестта ми. Но онова, което казваш, е истина. Ще ти помогна, за да можем да избягаме.

— Чудесно. На работа тогава. Вземи Нарсизи и го накарай да намери поне три яки пръта, като оня, към който бяхме приковани в бригадата по изпомпването. Докарайте ги тук и донесете няколко лопати.

Робите домъкнаха прътовете само до преградните кожени стени, защото Едипон не ги пускаше отвъд, така че Джейсън и Мика трябваше сами да ги завлекат до контейнера. Д’зертано, които изобщо не се занимаваха с физически труд, искрено се развеселиха при поканата на Джейсън да им помогнат. Джейсън изкопа канали под машината и намести в тях прътовете. След това, редувайки се с Мика, изровиха пясъка под контейнера и той увисна над дупката, поддържан само от прътовете. Джейсън се пъхна вътре и разгледа дъното му. Беше съвършено гладко, без никакви издатини.

Той отново изстърга много внимателно боята около ръбовете. Там здравият метал свършваше и започваше припоят. Когато изчегърта и него, установи, че към ръбовете е заварена ламарина, която притяга основата.

— Големи дяволи са тия апсаланци — промърмори на себе си и продължи да чопли припоя с острието на нож. Когато освободи единия край, той бавно издърпа ламарината, след като се убеди, че тя не е фиксирана никъде другаде и няма да му поднесе неприятни изненади. Излезе леко и Джейсън я пусна в дупката. Вътрешната й повърхност бе гладка и твърда.

— За днес достатъчно — отсече Джейсън, като излезе от дупката и си отърси ръцете. Почти се бе стъмнило вече. — Свършихме добра работа и сега искам да помисля, преди да продължа нататък. Дотук шансът беше на наша страна, но занапред едва ли ще е все тъй лесно. Дано си взел куфара си, Мика, защото се пренасяш при мен.

— Никога! В това гнездо на греха!

Джейсън го изгледа студено и му заговори, като при всяка дума го мушкаше с пръст в ребрата, за да му втълпи казаното по-сигурно: