Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 46

— Тук съм — съвсем ненужно го извести тя.

— Да — промърмори той и се прокашля, защото му бе трудно да говори. — Всъщност аз нямах това предвид с банята…

— Не си чак толкова стар. Каква е причината тогава? — попита го тя смаяна и оскърбена.

— Разбери, просто не искам да се възползвам… — Смути се и млъкна.

— Как тъй? Да не би да си от тези, дето не харесват жените? — Тя се разплака и Джейсън усети как тялото й се разтърсва от хлипане.

— Ами… когато си в Рим… — избъбра той и плъзна ръка по гърба й.

* * *

За закуска пак имаше крено, но Джейсън се чувстваше тъй добре физически, че не се раздразни. Беше розов и чист и не го сърбеше дори наболата брада. Пирийският му костюм, изтъкан от метални нишки, бе изсъхнал почти веднага след изпирането, тъй че носеше и чисти дрехи. Иджале все още не се бе съвзела напълно от травмата, свързана с първата й баня, но изглеждаше доста привлекателна, с чиста кожа и измита, дори посресана коса. Трябваше да й намери някакво парче плат, защото щеше да е жалко да пропилее целия си снощен труд, като й позволи да навлече отново зле ощавените кожи.

Все тъй в добро настроение, викна на стражите да отворят вратата и пое в студеното утро към работното си място. Мика беше вече там, дрънчеше с веригите си, мърляв и сърдит. Джейсън му отправи най-приятелската си усмивка, но тя само сипа сол в моралните рани на касилеца.

— И за него вериги на краката — нареди Джейсън. — И побързайте. Днес ни чака важна работа. — Той се обърна към запечатания в контейнера двигател и потърка нетърпеливо ръце.

Контейнерът бе изработен от тънък метал и не можеше да крие много тайни. Джейсън внимателно изчегърта част от боята и откри заварен шев, където се съединяваха ръбовете. След като го почуква известно време, с ухо, притиснато към метала, се увери, че кожухът представлява точно онова, за което го бе взел при първия оглед: двустенен метален контейнер, изпълнен с течност. Пробиеше ли го, беше мъртъв. Единственото му предназначение бе просто да скрие тайните на двигателя, нямаше други функции. И все пак трябваше да се справи с него, за да ремонтира мотора. Всъщност задължително ли беше? Конструкцията бе приблизително кубична и кожухът покриваше само пет от страните. Ами шестата, основата?

— Умник си ми ти, Джейсън — похвали се сам и коленичи да разгледа отблизо конструкцията.

Цялата бе заобиколена от широк фланец, очевидно чугунен, закрепен с четири големи болта. Предпазният кожух изглеждаше заварен към основата, но сигурно имаше и по-здрави, замаскирани връзки, защото не поддаде дори след като той внимателно отстрани част от припоя. Явно отговорът беше в шестата страна.