Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 43

8.

— Не разбирам защо ти е дотрябвал другият роб — хленчеше Нарсизи. — Нормално е да искаш жена, също и свое жилище. Баща ми ти даде разрешението си. Но той каза също, че само аз и братята ми трябва да ти помагаме, за да не се разкрие тайната на никой друг.

— Тогава изприпкай да вземеш разрешение от баща си робът Мика да ми бъде даден за помощник. Можеш да му обясниш, че той идва от същия свят, откъдето съм и аз, и че за него вашите тайни са детски игрички. Ако на баща ти му трябват още аргументи, кажи му, че ми е нужна помощ от опитен човек, който умее да борави с инструменти и да изпълнява точно инструкции. Ти и братята ти сте пълни с идеи как трябва да се свърши това или онова, а дребните неща оставяте на грижата на боговете и имате навика да блъскате с чука, когато нещо не стане, както ви се иска.

Нарсизи се оттегли намръщено и продължи да мърмори, а Джейсън се наведе да се стопли над нафтовата печка, като обмисляше плана си за действие. Бе изгубил почти цял ден, за да подложи дървени трупчета под контейнера и да го премести в пясъчната долина, далеч от петролния кладенец. За експеримента, при който в резултат на най-малка грешка можеше да се освободи облак от бойно отровно вещество, бе нужно открито пространство. И Едипон се бе убедил в логиката на това предложение, макар много да му се щеше цялата операция да се извърши при пълна секретност зад затворени врати. Бе дал разрешение едва когато издигнаха високи прегради от кожи, тъй че мястото да се охранява. За щастие кожите образуваха и удобен заслон срещу вятъра.

След дълги спорове свалиха дрънчащите вериги и окови от ръцете на Джейсън и ги заместиха с по-леки вериги на краката. Сега Джейсън тътреше крака, като ходеше, но пък ръцете му бяха напълно свободни и положението му доста се облекчи в сравнение с преди, макар че един от братята постоянно държеше насочен към него арбалет. Сега трябваше да си набави инструменти и да придобие представа за техническите познания на тези хора, а за тази цел вероятно щеше да му се наложи да води нова битка, докато изтръгне съкровените им тайни.

— Хайде — подкани той пазача си. — Да идем при Едипон и да пораздразним отново язвата му.

След началния си ентусиазъм водачът на д’зертано вече не бе тъй опиянен от проекта.

— Дадох ти жилище — изръмжа той на Джейсън, — а също и робиня, която да ти готви. Разреших на другия роб да ти помага. Никакви молби повече! Ти какво искаш, да ми източиш кръвта ли?

— Хайде да не драматизираме прекалено. Просто са ми нужни инструменти, за да продължа работата си. Пусни ме в работилницата, или както я наричате там, за да преценя как решавате проблемите си с механиката и да се заловя с оная вълшебна кутия в пустинята.

— Входът в работилницата е забранен.

— Днес прегазихме сума правила, защо да не довършим работата с още няколко? Хайде, води ме, ако обичаш.

Пазачите с неохота отвориха вратите на рафинерията пред Джейсън. То бяха тревожни погледи, то беше дрънкане на ключове! Отвътре изникна някакъв възрастен д’зертано, вонящ на петролни изпарения, който влезе в разгорещен спор с Едипон, но най-сетне волята на шефа надделя. Отново окован и пазен като опасен престъпник, Джейсън бе отведен от придружителите си с мъка на сърце в тъмната вътрешност на постройката, но онова, което видя там, силно го разочарова.