Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 44

— Крайно примитивни — заключи кисело той и ритна сандъчето с ръчно изработени груби инструменти. Всичко наоколо беше сякаш от някаква неолитна машинна епоха. Дестилационната реторта бе несръчно изработена от медна ламарина. Течове имаше навсякъде, също и от запоените ръбове на ръчно изработената тръба. Повечето от инструментите бяха ковашки чукове и клещи за загряване на метални листове и оформянето им върху наковалнята. Единственото, което зарадва сърцето на Джейсън, бяха пробивният чук и стругът — те се свързваха с ремъците, задвижвани от робите. Резачката на струга бе от някакъв твърд минерал, който добре режеше кованото желязо и нисковъглеродната стомана. Още по-приятна изненада бе винторезът към главата, с него се изработваха масивните гайки и болтове, прикрепващи колелата на карото към валовете.

И по-зле можеше да бъде. Джейсън отдели настрана най-малките и най-удобни инструменти за следващата сутрин. Почти се беше стъмнило и този ден не можеше повече да се работи.

Въоръжената процесия потегли по обратния път и двама стражи го отведоха в съвсем малка стаичка, която щеше да бъде така нареченото му жилище. Тежкото резе от външната страна на вратата се хлопна и той се потърси от острата миризма на керосин, през чиито гъсти изпарения едва проникваше светлината на лампата.

Иджале се бе привела над малката нафтова печка и готвеше нещо в глинен съд. Вдигна очи и се усмихна плахо на Джейсън, после отново се обърна бързо към печката. Джейсън приближи, подуши и направи отвратена гримаса.

— Какъв пир! Супа от крено, последвана от прясно крено и салата от крено. Утре ще се погрижа да разнообразим менюто.

— Ч’ака е велик — прошепна тя, без да вдига поглед. — Ч’ака е силен…

— Името ми е Джейсън. Изгубих службата на Ч’ака, когато ми свалиха униформата.

— Джейсън е велик и силен. Той омагьосва д’зертано и ги подчинява на волята си. Неговата робиня му благодари.

Той повдигна брадичката й и при нямото покорство в очите й потрепна.

— Хайде да се откажем от тия робски истории. И двамата сме заедно в бедата и заедно ще се измъкнем от нея.

— Ние ще избягаме, знам го. Ти ще избиеш всички д’зертано, ще освободиш робите си и отново ще ни отведеш у дома — да ходим отново на походи за крено и да забравим за това ужасно място.

— На някои момичета лесно може да им се угоди. В общи линии това имах предвид, с изключение на обстоятелството, че щом избягаме оттук, ще тръгнем в съвсем друга посока, колкото може по-далеч от твоята креноядна пасмина.

Иджале го слушаше внимателно, като с едната ръка бъркаше супата, а с другата се чешеше яростно. Джейсън установи, че и той също се чеше, а от разранената му кожа се виждаше, че го е правил доста усърдно, откакто се озова на тази негостоприемна планета.