Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 39

— Говори — подкани го Едипон, като приседна на ръба на масата и запремята ножа в ръце.

— Не знам как наричате инсталацията, но в нея се извършва фракционна дестилация. Суровият нефт се влива в някакъв резервоар и оттам вие го изпомпвате в реторта — голям съд, който можете да затворите херметически. След като го запечатате, запалвате под него огън и се опитвате да загреете петрола равномерно. От него се освобождава газ и вие го отвеждате в тръба през кондензатор, а оттам вече струи течността, чрез изгарянето на която се движат вашите каро.

Очите на Едипон все повече се разширяваха, докато Джейсън говореше, а накрая едва не изскочиха от орбитите му.

— Демон! — просъска той и взе да пристъпва към Джейсън, стиснал ножа. — Не може да си видял това през каменните стени. Само семейството ми е виждало какво става вътре, никой друг… Мога да се закълна!

— Не се впрягай, Едипон. Казах ти, че в моята родина това го вършим открай време. — Той се закрепи стабилно на един крак, готов да ритне ножа с другия, в случай че старецът не се усмиреше. — Не ми е нужно да ти крада тайните. Там, откъдето идвам, те не са никакви тайни. Познати са на всеки фермер, който сам си вари алкохолните питиета, за да се отърве от данъци. Обзалагам се, че дори мога да ти дам съвети за някои подобрения, колкото и да не ти се вярва. Как контролирате температурата на течността? Имате ли термометри?

— Какво е това термометри? — попита Едипон, за миг забравил ножа, увлечен от техническата дискусия.

— Както си и мислех. Чудотворното ви сокче може да стане много по-качествено, ако открием тук някой, който да може да духа стъкло. Макар че ще е още по-лесно, ако използваме биметална лента, увита на серпантина. Вие се опитвате да отделите фракциите със загряване, но ако не поддържате равномерна и балансирана температура, винаги ще имате налице нечиста смес. За вашите двигатели са ви необходими най-летливите фракции, течностите, които завират първи, като газолин и бензин. След това повишавате температурата и получавате керосин за лампите си и тъй нататък, додето с катрана, който се добива в края на поточната линия, можете да правите настилки на пътищата си. Как ти звучи това?

Едипон си бе наложил да се овладее, но подскачащият мускул на бузата му издаваше, че вътрешно е все така напрегнат.

— Това, което описа, е вярно, макар че грешиш в някои подробности. Но аз не се интересувам от термометри, нито от подобряване на операцията. За семейството ми тя е била достатъчно добра поколения наред, добра е и за мен.

— Сигурно дори я намирате за много съвършена.

— Все пак можеш да направиш нещо и да получиш възнаграждение в замяна — продължи Едипон. — Ние умеем да бъдем и щедри, когато е нужно. Виждал си нашите каро и си се возил на тях. Видя ме и как влизам в храма да се моля на свещените сили да ни задвижат. Можеш ли да ми кажеш каква е тая сила, дето движи каро?

— Надявам се, че това е последният изпит, Едипон, защото вече злоупотребяваш с възможностите ми за екстраполация. Като оставим настрана разните храмове и свещени сили, бих казал, че онова, което отиде да свършиш в котелното, имаше много малко общо с молитви. Съществуват различни начини да се задвижват тези превозни средства, но нека си помислим за най-простия. Вътрешното горене е изключено. Съмнявам се, че имате технология за поддръжката му. Остава парата. Да, предпазният вентил, как забравих за него! Влизаш, заключваш вратата, разбира се, после отваряш няколко вентила, докато горивото се стече в карбуратора, и го запалваш. Може би има манометър, а може и просто да чакаш предпазният вентил да изпусне, за да се увериш, че имаш достатъчно налягане от парата. Не е съвсем безопасно, защото един запушен вентил може да вдигне цялото чудо над планината. И тъй, след като дойде парата, завърташ вентил, за да я вкараш в цилиндрите, и цялата чудесия се задвижва. Остава ти само да се наслаждаваш на пътешествието, но разбира се, трябва да се грижиш в котела постоянно да постъпва вода, налягането да не спада, огънят ти да е добре поддържан, лагерите да са смазани и всичко останало…