Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 38

— Освободете го от гредата и ми го докарайте — нареди Едипон и възбудено се отдалечи. Останалите роби наблюдаваха с ококорени очи суматохата, която настъпи, докато докарат ковача да отреже Джейсъновата верига от общата греда.

— Какво правиш? — попита Мика и един от пазачите го перна силно с опакото на ръката си.

Джейсън само се усмихна и допря пръст до устните си, когато откачиха веригата му и го поведоха. Беше се освободил от оковите, и то завинаги, стига да успееше да убеди Едипон, че го бива за нещо повече от черен труд.

В стаята, където го заведоха, за пръв път на тази планета забеляза някакъв стремеж към по-уютна обстановка. Мебелите бяха грижливо изработени, украсени тук-там с резба, а леглото бе застлано с тъкана покривка. Едипон бе застанал прав до една маса и барабанеше с пръсти по лакираната й повърхност.

— Оковете го — нареди той на пазачите и те закачиха веригата му на дебела халка, която стърчеше от стената. Веднага щом стражите излязоха, Едипон застана пред Джейсън с изваден нож.

— Казвай каквото знаеш или ще те убия на минутата.

— Моето минало е отворена книга за теб, Едипон. Идвам от земя, където познаваме всички тайни на природата.

— И как се казва тая земя? Да не си шпионин от Апсала?

— Няма как да съм такъв, защото за пръв път чувам това название — отвърна Джейсън, като се опитваше да прецени доколко му стига умът на Едипон и съответно колко откровен да бъде с него. Но моментът не бе подходящ да се заплита в лъжи относно географията на планетата. Най-добре щеше да е да му съобщи малка доза от истината.

— Ако ти кажа, че съм дошъл от друга планета, от друг свят в небето сред звездите, ще ми повярваш ли?

— Може би. Съществуват легенди, че нашите предци са дошли от друг свят, от звездите, но аз винаги съм ги смятал за религиозни щуротии, на които вярват само жените.

— В тоя случай жените са прави. Планетата ви е заселена от хора, които са кръстосвали с корабите си небето, както вие кръстосвате пустинята с вашите каро. Народът ви го е забравил и е изгубил някогашните си научни познания и достижения, но в други светове те са се запазили и развили.

— Това е лудост!

— Съвсем не. Това е наука, макар неведнъж двете понятия да са били смесвани. Ще ти докажа, че съм прав. Сам знаеш, че не е възможно да съм бил в загадъчната ви сграда, както и че никой не би ми доверил тайните ви. Въпреки това се обзалагам, че мога точно да опиша какво става вътре. И не защото съм видял инсталацията, а защото знам какво трябва да се направи с петрола, за да се получат нужните продукти. Искаш ли да чуеш?