Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 41

— Тоя иска да каже, че не мога да го убия ли? — попита Нарсизи баща си, като вече изглеждаше не просто сънен, но и озадачен.

— Не, не иска да каже това — отвърна Едипон. — Мисълта му е, че ако го убием, няма кой да ни свърши работата, която той ще свърши за нас. Но на мен предложението не ми харесва. Има само роби и робовладелци. Всичко друго противоречи на обществения ред. Той обаче ни заварва притиснати помежду сатано и пясъчната буря, затова ще трябва да му позволим известна свобода. Доведи сега роба… тоест служителя… и да видим ще може ли да изпълни нещата, които обеща. Ако не може, ще имам удоволствието лично да го убия, защото никак не ми се нравят неговите революционни идеи.

Отидоха до заключена и охранявана сграда с огромни врати, които се отвориха и зад тях се появиха масивните силуети на седем каро.

— Погледни ги! — възкликна Едипон и подръпна носа си. — Колко са прекрасни със своята величествена конструкция! Вдъхват страх в сърцата на враговете ни, носят ни свободно през пясъците, качват на гърба си огромен товар. Обаче само три от проклетите дяволии могат да се движат.

— Проблеми в двигателя, а? — безгрижно подхвърли Джейсън.

Едипон изруга под носа си и ги поведе към един вътрешен двор, където бяха поставени четири огромни черни кутии, изрисувани с мъртвешки черепи, кръстосани кости, фонтани от плиснала кръв и разни кабалистични символи, от мрачни по-мрачни.

— Онези негодници от Апсала прибират от нас силната вода, а в замяна нищо не ни дават. Е, да, дават ни да използваме двигателите им, но след няколко месеца тия пущини спират и не щат да работят повече. Тогава трябва да ги караме обратно в града, за да ги разменяме срещу нови и да плащаме още и още.

— Хубавичко ви дерат — рече Джейсън, като разглеждаше запечатаните кожуси на моторите. — А защо не ги отворите и не ги поправите сами? Едва ли е много сложно.

— Това означава смърт! — задавено изрече Едипон и двамата д’зертано уплашено се отдръпнаха от кутиите само при мисълта какво може да им се случи. — Опитахме да сторим това по времето, когато баща ми беше още жив, защото не сме суеверни като робите и знаем, че това са човешки, а не божии творения. Ала коварните змии от Апсала прикриват тайните си много хитро. При опит да се отворят кутиите, отвътре изпълзява ужасна смърт и изпълва въздуха. Всеки, който диша този въздух, умира, покрит от огромни мехури и в страшни мъки. Когато това се случи с хората ни, търговецът от Апсала само се засмя, а после още повече вдигнаха цената.

Джейсън заобиколи една от кутиите, като я разглеждаше с интерес, а Нарсизи се тътреше подире му, хванал другия край на веригата. На височина сандъкът надвишаваше ръста му, а дължината му бе два пъти по толкова. От два противостоящи отвора излизаше масивен вал, към който вероятно се монтираха колелата. През един страничен отвор се виждаха вградени ръчки и два малки цветни диска, а над тях три фуниевидни отвора, изрисувани като усти. Като се вдигна на пръсти, Джейсън можа да разгледа и горната повърхност, но там имаше само един осажден отвор, към който очевидно се прикрепяше ауспухът. Имаше само още един мъничък отвор отзад и никакви други контролни механизми по нелепо разкрасения контейнер.