Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 37

В мига, когато се досети какво става в постройката, се отвори една охранявана врата и отвътре излезе Едипон, секнейки внушителния си нос в някакъв парцал. Скърцащото колело се завъртя и когато Джейсън отново се озова откъм неговата страна, му извика:

— Хей, Едипон, ела насам. Искам да говоря с теб. Аз съм бившият Ч’ака, в случай че не ме разпознаваш без униформа.

Едипон му хвърли бегъл поглед, сетне се извърна и продължи да се занимава с носа си. Очевидно робите не предизвикваха никакъв интерес у него, независимо какво положение са заемали преди това. Надзирателят се приближи с крясъци, размахал камшика си. Бавното въртене на колелото отдалечи Джейсън, но той викна през рамо:

— Чуй ме… Знам много неща и мога да ти помогна.

В отговор Едипон само извърна гръб, а камшикът на надзирателя изсвистя.

Време беше да пусне в ход тежката артилерия.

— По-добре ме чуй, защото знам, че което идва най-напред, е най-добро. Оо! — Това последното беше неволна реакция на удара от камшика.

Думите на Джейсън не носеха никакъв смисъл за робите и надзирателя, който вече вдигаше камшика си за нов удар, но ефектът им върху Едипон бе такъв, сякаш бе стъпил върху въглен. Той потрепера, закова се на място, извърна се и дори отдалеч Джейсън забеляза, че мургавото му лице бе станало пепеляво.

— Спрете колелото! — кресна Едипон.

Тази неочаквана команда стресна всички и най-сетне привлече вниманието им. Зяпналият в почуда надзирател отпусна камшика си, робите с препъване се спряха и колелото замря с финален стон. В неочакваната тишина отекваха само стъпките на Едипон, който се бе затичал към Джейсън. Спря на крачка от него, озъбен, сякаш готов да хапе.

— Какво каза ти? — изхриптя той срещу Джейсън, а пръстите му стиснаха дръжката на ножа в пояса.

Джейсън се усмихна. Мъчеше се да изглежда спокоен. Забележката му бе попаднала в целта, но ако не действаше предпазливо, ножът на Едипон също щеше да попадне в целта — в корема на Джейсън. Очевидно бе засегнал най-болната тема тук.

— Ти ме чу какво казах. И едва ли ще искаш да го повторя пред всички тези непознати хора. Знам какво става тук, защото идвам от едно далечно място, където постоянно вършим същото. Мога да те науча как да получаваш повече от най-доброто и как да накарате вашите каро да работят по-добре. Само ме освободи най-напред от тая греда и ме отведи някъде, където да си побъбрим.

Мислите на Едипон ясно се изписаха по физиономията му. Той прехапа устни, впери яден поглед в Джейсън и попипа острието на ножа си. Джейсън му отвърна с невинна усмивка и забарабани весело с пръсти по гредата, сякаш отброяваше секундите в очакване да бъде освободен. Но въпреки привидното му хладнокръвие по гърба му се стичаше студена пот. Залагаше ва банк на интелигентността на Едипон, с надеждата, че любопитството на стареца ще надделее над инстинктивното му желание да запуши устата на роба, който знаеше толкова много за тяхната тайна; разчиташе той да си каже, че един роб винаги може да бъде убит и че няма да е от загуба най-напред да го поразпита. Любопитството взе връх и Едипон отново пъхна ножа в калъфа, а Джейсън изпусна въздишка на облекчение. Този път беше отишъл до крайност, дори за професионален комарджия като него; обичаше високите залози, но не и да залага чак собствения си живот.