Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 40

Джейсън млъкна смаян, тъй като Едипон привдигна наметката над мършавите си колене и затанцува из стаята, като се въртеше и подскачаше. Във възбудата си заби ножа в масата, втурна се към Джейсън, хвана го за раменете и го разтърси тъй силно, че веригата му издрънча.

— Знаеш ли какво направи ти? — попита той развълнуван. — Знаеш ли какво каза?

— Знам, естествено. Това означава ли, че изкарах изпита и че най-после ще ми повярваш? Прав ли бях?

— Не мога да кажа прав ли си или не. Никога не съм виждал отвътре дяволските кутии на Апсала. — Той продължи да танцува из стаята. — Ти знаеш повече от мен за техния… Как му викаше?… Двигател. Аз цял живот отправям проклятия към народа на Апсала, който пази тайната от нас. Но ти ще ни я разкриеш. Ще си построим свои двигатели и ако на тях им трябва от силната вода, скъпо и прескъпо ще плащат за нея.

— Би ли ми обяснил по-разбрано — помоли Джейсън. — Никога не съм чувал нищо по-объркано в живота си.

— Ще ти покажа, човече от далечния свят, а ти ще ни разкриеш тайната на апсалците. Виждам над Путл’ко да изгрява зората на нов ден.

Той отвори вратата и викна стражите и сина си Нарсизи. Нарсизи пристигна тъкмо като освобождаваха веригата на Джейсън от халката и той разпозна в него заспалия на вид д’зертано, който помагаше на Едипон в управлението на тромавото каро.

— Дръж веригата му, синко, и бъди готов да убиеш с тоягата си този роб, ако се опита да избяга. Но иначе не искам да го нараняваш, защото е много ценен за нас. Елате!

Нарсизи дръпна веригата, но Джейсън заби пети в пода и не помръдна. Погледнаха го смаяни.

— Нека изясним някои неща, преди да тръгнем. Човекът, който ще възвести новия ден за Путл’ко, не може да е роб. Това трябва да ви е ясно. Ще измислим нещо с веригите или с пазачите, за да сте сигурни, че няма да избягам, но за робство повече и дума да не става.

— Но… ти не си един от нас, следователно трябва да си роб.

— Току-що създадох трета категория във вашия социален порядък: служител. Макар и по неволя, аз съм ваш служител, при това висококвалифициран и трябва да се отнасяте към мен с подобаващо уважение. Сами разсъдете. Ако убиете роб, губите много малко, защото можете да го заместите с друг. Но какво ще стане, ако убиете мен? Размазан по тоягата, мозъкът ми няма да ви свърши никаква работа.