Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 36

Повлякоха се навън и студеният утринен вятър прониза Джейсън през пирийския му костюм и остатъците от кожените одежди на Ч’ака. Мъжете, които го плениха, бяха отскубнали зъбите и ноктите, пришити отгоре, но под кожите не бяха ровили и не бяха открили ботушите му. Това бе единственият светъл лъч, озаряващ безнадеждния мрак на сегашната му съдба. Джейсън се помъчи да се зарадва и на тази нищожна утеха, но изпитваше единствено студ. Трябваше да промени това положение колкото е възможно по-скоро — вече бе отслужил своето като роб на тая западнала планета, роден бе за по-добра орис.

По заповед робите пуснаха гредата до стената в двора и седнаха върху нея. Подадоха смирено канчета като покаяли се грешници и получиха по един черпак хладка супа от друг роб, който буташе пред себе си варел на колелца и бе прикован към него. Апетитът на Джейсън мигом изчезна, щом опита буламача. Беше супа от крено и сварени, грудките бяха още по-гадни на вкус — не беше допускал, че това е възможно. Ала сега най-важно бе да оцелее, затова изгълта блудкавата супа.

Като приключиха със закуската, минаха през портата и се озоваха в друг ограден двор. Заинтригуван от картината пред очите си, Джейсън забрави за несгодите. В средата на двора имаше голям скрипец, към който първата група роби вече прикрепваха края на своята греда. Групата на Джейсън и други две групи също поставиха гредите си и превърнаха скрипеца в колело с четири радиални лъча. Разнесе се викът на един надзирател, робите изпъшкаха и натиснаха гредите с цялата си тежест, додето те потрепераха и започнаха да се въртят, и бавно задвижиха колелото.

Щом се заеха с тая еднообразна дейност, Джейсън насочи вниманието си към грубия механизъм. Един вертикален вал, който излизаше от скрипеца, въртеше скърцащо дървено колело, а то на свой ред привеждаше в движение серия от кожени ремъци. Някои от тях се губеха през отвори в голяма каменна постройка, а най-здравият от всички ремъци въртеше рамото на някаква помпа. Това му изглеждаше крайно неефикасен начин за изпомпване на вода, тъй като някъде наблизо все трябваше да има естествени извори и езера. Острата миризма, която изпълваше двора, му бе някак позната и Джейсън тъкмо стигна до извода, че едва ли водата е предметът на общите им усилия, когато от основната тръба се разнесе гъргорене и миг по-късно избликна гъста черна струя.

— Петрол, разбира се — гласно изрече Джейсън. Ала надзирателят го стрелна свирепо и размаха заплашително камшика си, тъй че той отново се отдаде на тласкането.

Това беше тайната на д’зертано и източникът им на енергия. Над околните стени се издигаха хълмове, а малко по-надалеч се виждаха планини. Ала пленените роби бяха докарвани до тук упоени, за да не разберат в каква посока се намира това тайно място, нито колко дълго са пътували до него. В охраняваната долина те се бъхтеха да изпомпват суров нефт, с който техните господари пояха огромните си пустинни возила. Но наистина ли използваха суров нефт за тях? Петролът вече бликаше в обилна струя, отвеждана по открит улей в същата постройка, накъдето отиваха и ремъците. Що за варварска дяволия се извършваше там? От масивния комин върху сградата излизаха кълба черен дим, а от различните отвори в стената струеше такава воня, че го заболя главата.