Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 34

Джейсън отново простена.

— Наистина си ти. Дори и в кошмар не биха ми хрумнали подобни фрази. Но преди въпросите няма ли да ме въведеш малко в ситуацията? Сигурно знаеш нещичко, тъй като по-отдавна си роб на д’зертано. — Джейсън си даде сметка, че болката в китките му е от тежки железни окови. През тях минаваше верига, закована за дебела греда, върху която бе облегната главата му. — Защо са тия вериги и какво представлява местното гостоприемство?

Мика подмина въпроса на Джейсън и упорито се върна към своята тема.

— Когато те видях за последен път, беше роб на Ч’ака, а тази вечер те докараха с другите роби и докато беше в безсъзнание, те приковаха към гредата. До мен имаше свободно място, казах им, че ще се грижа за теб, ако те поставят тук. Така и направиха. А сега трябва да ми кажеш нещо. Преди да те съблекат, видях, че носиш бронята и шлема на Ч’ака. Къде е той, какво стана с него?

— Аз — Ч’ака! — изграчи Джейсън и се разкашля от дразнещата сухота в гърлото си. Надигна купата с вода и жадно пи. — Много си отмъстителен, Мика, стари разбойнико. Къде ти остана философията, дето проповядва да си подложим и другата буза? Не ми разправяй, че си намразил тоя човек само защото те дрънна по главата и ти разцепи черепа, а после те продаде като добитък. В случай че си размишлявал над тая несправедливост, можеш да бъдеш доволен, защото със злия Ч’ака е свършено. Погребан е в пустошта и след като всички кандидати бяха пресяти, аз получих службата му.

— Ти си го убил?

— С една дума, да. И не мисли, че беше лесно, защото всички предимства бяха на негова страна, а аз имах само своята природна находчивост, която за щастие се оказа достатъчна. В един момент цялата работа висеше на косъм, защото, когато се опитах да го убия в съня му…

— Какво си направил? — прекъсна го Мика.

— Промъкнах се при него през нощта. Нали не смяташ, че нормален човек би се изправил срещу такова чудовище лице в лице? Макар накрая пак така да стана, тъй като се беше оградил с хитроумно приспособление, за да се варди от нощни гости. Накратко, бихме се, аз победих и станах Ч’ака, въпреки че царуването ми не бе нито дълго, нито достойно. Тръгнах по дирите ти и стигнах чак до пустинята, където коварно бях пленен от един дърт хитрец на име Едипон; той не само ме понижи в ранг, но ми и отне всички роби. Това е моята история. А сега ми разправи твоята: къде сме, какво става тук…

— Убиец! Робовладелец! — процеди Мика и се отдръпна далеч от него, всъщност колкото му позволяваше веригата, осъдително насочил пръст към Джейсън. — Към позорните ти деяния ще бъдат добавени още две обвинения. Чак ми прилошава, като си помисля, че изпитах съчувствие към теб и поисках да ти помогна. И все пак ще ти помогна, но само за да останеш жив, та да те върна на Касилия за процес и екзекуция.

— Харесва ми този пример на справедливо и безпристрастно правосъдие: процес и екзекуция. — Джейсън отново се разкашля и пресуши купата с вода. — Никога ли не си чувал, че подсъдимият е невинен до доказване на вината му? Върху тоя постулат се гради цялата юриспруденция. И от къде на къде ще ме съдиш на Касилия за деянията ми на тази планета, където те не са престъпления? Все едно да отведеш канибал от племето му и да го екзекутираш за антропофагия.