Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 32

Беше кратък и ожесточен бой, в който Джейсън раздаде малко повече удари, отколкото получи. Бе повалил двама от нападателите, а третият стискаше пукнатата си глава, но ето че той самият също се озова на земята надделян. Повика робите си на помощ и изруга, тъй като те изобщо не помръднаха от пясъка, докато враговете връзваха ръцете му с въже и смъкваха въоръжението и бронята от тялото му. Един от тях махна на робите и те покорно се запътиха напред към пустинята. Помъкнаха и ръмжащия от ярост Джейсън в същата посока.

В стената, откъм страната на пустинята, имаше широк отвор и щом се озова вътре, Джейсън мигом забрави гнева си. Насреща му беше онова каро, за което му бе говорила Иджале — нямаше никакво съмнение, че е същото. Сега разбираше защо за нейното необразовано око не бе лесно да различи дали нещото е животно, или не. Превозното средство бе поне десет метра дълго и по форма напомняше лодка. Отпред бе увенчано с огромна и очевидно изкуствена животинска глава със святкащи стъклени очи, покрита с космата кожа и нанизи от зъби. Увито бе в кожи, от които се подаваха не особено реалистични крака — във всеки случай едно шестгодишно хлапе от цивилизовано общество никога не би се заблудило. Подобен примитивен камуфлаж можеше да убеди невежите роби, но също така всяко цивилизовано хлапе веднага щеше да познае, че нещото е превозно средство, щом видеше шестте големи колела отдолу. Бяха изработени от някакво еластично вещество и имаха дълбоки нарези. Двигател не се виждаше, но Джейсън едва не викна от радост при острата миризма на изгорели газове. Очевидно причудливото на вид приспособление се движеше благодарение на изкуствен източник на енергия, продукт на местна промишленост или закупуван от чуждопланетни търговци. И двете вероятности обещаваха възможност за измъкване от тази безименна планета.

Някои от робите се гърчеха в ужас пред непознатото чудовище, затова ги изпратиха с ритници по стълбата, водеща в карото. Четирима от пазачите, които бяха усмирили и вързали Джейсън, го отнесоха на палубата и го хвърлиха там, а той остана да си лежи кротко, като разглеждаше с интерес видимите елементи на пустинния механизъм. В предния край на палубата стърчеше вертикално стълбче и един от мъжете надяна на него нещо като румпел. Щом това возило се направляваше с предните колела, вероятно задните бяха задвижващите, затова Джейсън се примъкна по палубата, за да погледне към кърмата. Там бе разположена каюта с ширината на палубата, без прозорци и само с една вградена врата, по която се виждаха най-различни ключалки и резета. Над покрива на каютата се виеше черен дим, който не оставяше никакво съмнение, че това е машинното отделение.

— Тръгваме — викна Едипон и размаха мършави ръце. — Вдигнете мостчето. Нарсизи, застани отпред да направляваш карото. Сега всички се молете, защото влизам в храма и ще отправя зов към свещените сили да ни отведат до Путл’ко. — Той пое към каютата, после спря и посочи едного от мъжете с тоягите. — Еребо, мързеливец такъв, сети ли се да напълниш чашата на боговете този път, защото и те ожадняват?