Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 33

— Напълних я, напълних я — измърмори Еребо, дъвчейки крено.

След като приключи с подготовката, Едипон хлътна в прохода и дръпна зад себе си завеса, която го скри. Разнесе се тракане и тропот, додето отваряше ключалките и резетата, за да влезе в машинното отделение. След няколко минути от комина се вдигна черен облак мазен пушек и вятърът го разнесе. Измина почти час, преди свещените сили да се наканят да задвижат возилото; възвестиха готовността си с пищене и пуфтене, издишвайки бяла пара във въздуха. На фона на тоя шум четирима от робите изкрещяха и припаднаха, а по вида на останалите личеше, че биха предпочели да са мъртви.

Джейсън имаше известен опит с примитивни машини, затова свистенето от предпазния клапан на котела не го изненада. Подготвен бе и за разтърсването, предизвестяващо бавното потегляне на возилото в пустинята. От огромното количество пушек и от парата, която бълваше изпод кърмата, съдеше, че двигателят не е кой знае колко съвършен, ала макар и примитивен, успяваше да движи карото и огромния му товар през пясъка с бавна, но постоянна скорост.

Робите продължиха да надават писъци и неколцина се опитаха да скочат през борда, но бяха повалени с тояги. Облечените в широки наметки д’зертано вървяха сред пленниците и грубо изливаха черпаци тъмна течност в гърлата им. Някои от тях се проснаха в безсъзнание или вече мъртви, но по-скоро наистина бяха в безсъзнание, защото едва ли д’зертано щяха да ги убият, след като си бяха дали толкова труд да ги хванат. Джейсън вярваше в това, но ужасените роби нямаха утехата на неговите философски съждения, затова се съпротивляваха, въобразявайки си, че се борят за живота си.

Когато дойде редът на Джейсън, той, въпреки убеждението си, също не се остави покорно на д’зертано и успя да ухапе няколко пръста и да ритне един човек в корема, преди да седнат върху него, да стиснат носа му и да налеят една доза от парещата течност в гърлото му. Изпита болка и замайване, насили се да повърне, но оттам нататък вече нищо не си спомняше.

7.

— Пийни още малко — каза гласът. Върху лицето на Джейсън се плисна студена вода и част от нея се процеди в гърлото му; задави го и той се разкашля. В гърба му убиваше нещо твърдо, китките го боляха. Паметта му бавно започна да се възвръща — схватката, залавянето и противната течност, която го накараха да изпие насила. Когато отвори очи, видя над главата си мъждукаща жълта лампа, провесена на верига. Примигна срещу нея и се помъчи да събере сили да се привдигне. Познато лице затули светлината. Джейсън присви очи и изстена:

— Ти ли си, Мика… или сънувам кошмари?

— Не можеш да избегнеш правосъдието, Джейсън. Да, аз съм и се каня да ти задам няколко сериозни въпроса.