Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 31

— Добре дошъл, Ч’ака — каза онзи. — Боях се, че вече няма да те видим след онази малка… неприятност.

Остана седнал, докато говореше, и леко подръпваше рядката си брада. Черепът му бе обръснат и беше също тъй обветрен и загорял като лицето му, най-забележителното в което бе величественият клюновиден нос, подпрял ръчно изработени слънчеви очила. Бяха издялани от кост и прилепваха плътно към лицето, а отпред бяха с напречни прорези. Предназначението им очевидно бе да предпазват и бездруго слабия взор на мъжа, а бръчиците около очите му също показваха, че той е доста възрастен и не представлява заплаха за Джейсън.

— Искам нещо — заяви Джейсън с безцеремонния маниер на Ч’ака.

— Нов глас и нов Ч’ака, аз те приветствам с добре дошъл. Дъртият беше мръсно псе и се надявам, че е умрял в мъки от ръката ти. А сега седни, приятелю Ч’ака, и пий с мен.

Той отвори кошницата и извади отвътре каменен съд и две груби каменни чаши.

— Откъде взе отровното питие? — попита Джейсън, припомнил си местните обноски. Този д’зертано беше хитрец; моментално позна по гласа на Джейсън, че под старата външност се крие нова личност. — Как се казваш?

— Едипон — отвърна старецът и без да се обижда, отново прибра в кошницата си каменните съдове. — Какво е това, дето искаш? Само да е в разумни граници. Винаги имаме нужда от роби и сме готови да търгуваме.

— Искам роб, който е при вас. Търгувам го с двама.

Седналият мъж се усмихна студено зад прикритието, закрепено на носа му.

— Не е необходимо да говориш с граматични грешки като крайбрежните варвари. По изговора ти отгатвам, че си образован човек. Кой е робът?

— Онзи, когото скоро си получил от Фасимба. Той принадлежи на мен.

Джейсън изостави лингвистичните преструвки и застана още повече нащрек, като не спираше да оглежда пустите пясъци наоколо. Тоя съсухрен дъртак явно бе много по-умен, отколкото изглеждаше на пръв поглед, и Джейсън трябваше да внимава с него.

— Само това ли искаш? — попита Едипон.

— В момента не се сещам за друго. Дай ми този роб, а после ще си поговорим делово.

В смеха на Едипон прозвучаха доста неприятни нотки и Джейсън отскочи назад, когато старецът пъхна два пръста в устата и изсвири пронизително. Разнесе се шумолене по пясъка и когато Джейсън се извърна, сякаш от самата пустиня изпълзяха някакви мъже с дървени щитове, които влачеха по пясъка. Бяха шестима, въоръжени с тояги, и Джейсън се прокле за глупостта, че прие среща с Едипон на място, избрано от другия. Замахна с тоягата към него, но старецът вече пъргаво припкаше към прикритието на стената. Джейсън изрева гневно и се втурна срещу най-близкия от мъжете. Онзи посрещна удара с щита си, но от силата му залитна назад и падна. Джейсън продължи да тича напред, ала друг от групата размаха тояга насреща му. Нямаше как да го заобиколи, затова се хвърли с всичка сила срещу него, а нанизите му от зъби и нокти страховито дрънчаха. Мъжът бе повален, Джейсън разцепи щита му и нямаше да спре дотук, но в този миг приближиха останалите и той трябваше да насочи вниманието си към тях.