Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 35

— Този факт я отърва от смъртта, но няма да промени съдбата й. Нито ти ще й помогнеш с нещо. И престани да хленчиш, защото ще последваш нейната участ!

Милдред замълча. Уорик мина покрай нея, за да влезе в стаята отсреща. Знаеше, че прислужницата стои още край вратата, кърши ръце и рони сълзи. Може и да й е задължен, но ако още веднъж зине да защити онази кучка, наистина ще я затвори в тъмницата си. Той не предупреждава по два пъти.

Голямата стая веднага издаваше, че е господарска. Уорик се досети чия е. Отвори раклата и по одеждите веднага разбра, че е прав. Все пак попита:

— Нейни ли са?

Милдред успя да намери гласа си.

— Да.

— Дъщерите ми биха могли да ги използват.

Съобщи й това с такова безразличие. Гневът измести страховете на Милдред, но не беше толкова глупава да се издаде.

— Това е единственото, което й е останало!

Той се извъртя внезапно. Сребристите очи и гласът му преливаха от злоба.

— Не! Останала й е кожата върху гърба и парцалите, които ще и позволя да носи! Не забравям, че на мен и това не ми беше разрешено!

Колко беше сгрешила! Той съвсем не се шегуваше. Търсеше ново отмъщение. Дрехите бяха най-малкото, което искаше. Тя не можеше да помогне на Роина. Нямаше да изслуша обясненията, че самата тя е била жертва. Мотивите на девойката нямаха значение за такъв като него. Пленникът им не беше нито крепостен селянин, нито обикновен рицар. Той беше господар и никой нямаше право да го унижава.

Страховете й я налегнаха с нова сила.

— Значи ще я убиеш?

— Ако го направя, удоволствието ми ще продължи прекалено кратко — отговори студено Уорик. — Завинаги ще остане пленница във Фулкхърст и до последния си ден ще зависи от моята милост!

— А способен ли си на такава?

— Към тези, които са ме унижили? Не, госпожо! За такива хора — никога! — Огледа стаята, преди да попита: — Има ли някакви роднини Лионс?

Милдред беше прекалено разстроена, за да обмисли отговора си.

— Да, мисля, че има брат.

— За брат й също няма да остане нищо.

Очите на Милдред се разшириха.

— Имаш намерение да изгориш крепостта?

— А нима това място не заслужава такава съдба?

Тя не можеше да проумее дълбочината на такава жажда за отмъщение. Роина наистина беше принудена да действа по този начин единствено, за да се запази Къркбурой.

— Но така ще оставиш и прислугата без дом!

Уорик сви рамене.

— Няма да изгоря града, както направих с хана. Хората от крепостта може да се преместят там, или ще ги разпръсна из своите земи. — После я изгледа изпитателно. — Ти не живееш тук, нали?

— Дойдох в този град преди три дена, когато господарката ми беше доведена тук.

— Тогава можеш да се завърнеш в своя дом.

В крепостта на Джилбърт, която Фулкхърст скоро щеше да обсади? Или в Тур? Той вече се беше предал и Джилбърт възнамеряваше да се бие за него. Добра перспектива, няма що! И в двата случая Милдред щеше да се озове сред война и разрушения. Тя обаче не можеше да сподели с него това. Ако той още не знаеше коя е Роина и че брат й е негов заклет враг, тя няма намерение да подклажда неговата отмъстителност.

— Аз нямам дом — промълви Милдред.