Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 36

Уорик се намръщи и от това погледът му стана още по-жесток. По гръбнака й пропълзяха тръпки.

— Умея да се разплащам с тези, които са ми сторили зло. Не забравям и онези, които са ми направили добро. Ако искаш, можеш да се настаниш във Фулкхърст.

Където беше изпратил Роина? Милдред не можеше да повярва на късмета си.

Но той забеляза радостта й и побърза да я охлади:

— Само не ме разбирай погрешно. Там ще прислужваш на мен. Никога повече няма да бъдеш нейна прислужница. Ако не ми се закълнеш във вярност…

— Напротив — побърза да го прекъсне Милдред. — Ще го направя с удоволствие!

— Така ли? — Сребристите му очи блестяха от недоверие. — Ще имам възможност да се уверя в това. Може би ще ми кажеш как се казва брат й?

В ума й се завъртяха последствията от това. Джилбърт беше избягал и надали щяха да го хванат. Роина беше тази, която наистина щеше да пострада. Този мъж дори можеше да промени намерението си и да реши, че ще е по-добре да я убие. Така можеше да завладее веднага имотите й. Прислугата тук знаеше само името Джилбърт. Навярно Фулкхърст нямаше да разпитва из града за повече подробности.

— Защо се колебаеш, госпожо? Сигурно знаеш името му?

Милдред се скова, готова да посрещне гнева му.

— Да, но няма да ти го кажа! Въпреки че тя го мрази, той остава единствената й надежда да я спаси от твоята „милост“. Няма да й помагам, но няма да помогна и на теб срещу нея!

Преди да изрече въпроса си, той дълго я гледа.

— Защо не се страхуваш от мене?

— Страхувам се.

— Тогава много добре го криеш.

Уорик отбеляза това намусен, но не се ядоса от този факт. Просто го прие по мъжки. Милдред се усмихна, чудейки се дали наистина е толкова жесток, колкото изглежда.

Уорик не обърна внимание на усмивката й. Нямаше повече въпроси. Освободи я да събере дрехите си и да изпрати някой, който да прибере и тези от раклата. Биътрикс и Мелизанд можеха да ги използват, след като се удължат малко. Дъщерите му бяха по-високи от тази русокоса кучка. Щеше да му достави радост да гледа как други носят нещата й. А жените държаха на своята собственост.

Трябваше да намери подходящ начин да се отблагодари на Робърт Фицджон. Той командваше ескорта на Изабел до крепостта Фулкхърст. В него влизаха още шестнадесет рицари. Някои от тях бяха по-възрастни от Робърт, но никой не притежаваше лидерските му качества. Досега Уорик го беше направил само капитан от стражата.

И този път беше проявил съобразителност. Когато господарят му пропуснал срещата, Робърт изпратил хора в хана, за да проверят какво го е задържало. Собственикът се заклел, че Уорик е напуснал още щом са отворили градските порти на сутринта. Робърт не е имал повод да се усъмни в тази лъжа. Допуснал, че Уорик не е в града, той започнал да претърсва околностите. Горите на юг са трудно проходими. Тридесет човека не биха могли да ги обходят толкова бързо. Робърт организирал това и в същото време изпратил и хора, които да посрещнат Изабел.

После Робърт извикал помощ от най-близкото имение на Уорик. Това беше крепостта Манс — във владение на неговия васал Филикс Кърбейл. Междувременно пристигнала Изабел. Била много разстроена от изчезването на Уорик.