Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 37

Когато се случило това, при Филикс бил на посещение друг негов васал. Брайън водел двеста войника със себе си. Когато Уорик откри разпръснатите си хора тази сутрин, бяха му казали, че всеки момент двамата ще пристигнат със своите армии. Били решили да претърсят Къркбурой, но да го открият.

Уорик бе невероятно изненадан и поласкан. Имаше намерение да ходи чак във Фулкхърст за допълнително хора, още повече, че Филикс вече му беше помогнал срещу смъртния му враг, господаря на Амбре. Нямаше намерение да налага нови данъци на Филикс, но той сам беше пожелал да му помогне. Брайън просто обичаше да се бие. По тази причина навсякъде ходеше със своята армия от двеста войника.

Единственото нещо, случило се не по негов вкус, беше, че лейди Изабел не беше го изчакала. На следващия ден заминала с малкия си ескорт. Не можеше да си обясни поведението й. На Робърт казала само, че продължава. Въпреки че още не бяха женени, страшно му се прииска да я накаже за нейната глупост.

Дори това не можеше да помрачи гордостта му от победата: Роина Лионс стои пред замъка и това го изпълва с диво въодушевление. Беше я хванал! Тя бе в негова власт и до края на дните си ще съжалява за това.

Уорик напусна Къркбурой. Преди това лично запали леглото, донесло му толкова унижения и безпомощност. Изпрати още двадесет от своите хора, за да се уверят, че затворничката няма да избяга.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Роина нямаше представа още колко остава от този ден. Бяха я хвърлили с вързани ръце върху седлото на един кон. Не обръщаше внимание накъде яздят. Замъкът Фулкхърст беше на север.

Ескортът й се състоеше от петима рицари. По пътя към тях се присъедини още един. Явно носеше специална заповед от господаря. Въпреки че вече не беше господарка, никой нямаше право да я докосва или да я сваля от коня. Това изобщо не я интересуваше, толкова беше шокирана от случилото се.

За през нощта направиха лагер точно край пътя. Току-що бяха разседлали конете и запалили огън, когато пристигнаха още двадесет войника. По запотените животни можеше да се съди, че са яздили бясно.

Роина ги загледа само защото помисли, че един от тях е Фулкхърст. Той беше по-висок от останалите и по-различно облечен. Когато се приближиха до огъня, реши, че не е той. Този беше без ризница. Носеше само туника и вълнени чорапи. Все пак не беше сигурна.

В групата му имаше още девет рицари. Може и да бяха оръженосци. Някои бяха по-млади от нея. Добре облечени, те сигурно не бяха обикновена стража.

Глезените и кръстът й бяха привързани с дълги въжета към едно дърво. Ръцете й бяха пристегнати на гърба, за да не може да се развърже. Толкова й беше неудобно, че почти не обръщаше внимание на войника, застанал на метър от нея.

Когато новодошлият само й хвърли един любопитен поглед, тя си отдъхна. Ако беше Фулкхърст, щеше да и отдели повече внимание. Подозренията й се потвърдиха, когато чу един от стражата да отбелязва:

— Значи е изпратил тебе, сър Робърт? Не мислех, че пленницата е толкова важна!