Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 33

Очевидно нямаше друг изход: ще трябва да изпълни инструкциите на Джилбърт. Абсолютната безпомощност на крепостта щеше да остане тайна. Портите бяха заключени. Решетките на подвижните мостове — спуснати. На пръв поглед Къркбурой изглеждаше силно укрепена крепост. Роина се надяваше да договори приемливи условия за себе си и за прислугата.

Тайно се надяваше да придума Фулкхърст да й помогне. Ако не беше по-лош от Джилбърт, тя щеше да му предложи своето сътрудничество. В ръцете му вече бяха три от нейните имения. Без съмнение нямаше намерение да й ги връща. По-добре да не ги споменава. Другите контролираше Джилбърт. Това също й беше противно. Предпочиташе да помогне на Фулкхърст да превземе и тях. Проблемът беше дали ще й повярва?

Милдред искаше двете да чакат в къщичката на вратаря, но господарката й я убеди да остане в големия салон, за да бъдат по-спокойни прислужниците. Роина взе със себе си четирима от мъжете. Сама не би могла да вдигне решетките. Не им се наложи да чакат много. Гледката, която представляваха петстотинте въоръжени до зъби войници и петдесетте рицари, беше внушителна. Мъжете край нея изпаднаха в паника.

Единственото им желание беше да избягат и да се скрият. Роина не можеше да ги обвинява. Тя беше в плен на същия порив, но нямаше право да му се подчини. Собственият й страх направи тона й леденостуден. Тя обясни на всички, че ако не останат по местата си, ще умрат, защото във всички случаи врагът ще ги открие.

Самата тя си наложи да запази спокойствие. Не беше очаквала толкова много рицари. Мнозина от тях носеха знамена, върху които червен дракон бълваше огън. Същата емблема грееше и върху парадните сбруи на конете. Роина не можеше да се ориентира кой от всички рицари беше Фулкхърт.

Един от мъжете заязди към портата. Явно не беше рицар, тъй като не носеше тежка ризница. Думите му бяха достатъчно ясни, но Роина още не можеше да им повярва. От тях се искаше да се предадат, или щяха да бъдат унищожени. Тя имаше десет минути, за да реши съдбата на крепостта.

Нямаше място за умуване. Дори и да я блъфираха, в което се съмняваше, тя нямаше друг изход. Мъжете до нея веднага се разтичаха и вдигнаха решетките, без да дочакат нейната заповед. Роина не ги спря. Не й оставаше нищо друго, освен да излезе на двора и да посрещне армията.

Рицарите се появиха с извадени мечове. Наоколо нямаше жива душа. Единствено господарката стоеше на стъпалата пред големия салон. Изглежда това не ги изненада. Явно не очакваха някой да им се противопостави.

Трима от рицарите приближиха Роина. Първи те скочиха от конете. Навярно единият от тях беше Фулкхърст. Другият по всяка вероятност беше негов васал. Третият рицар — по-висок от останалите, тръгна към нея. По пътя прибираше меча в ножницата си и не откъсваше поглед от младата жена. Слънцето грееше точно срещу Роина и тя не можеше да види нищо от приближаващия я рицар, освен че беше огромен и беше в пълно бойно снаряжение.