Читать «Затворницата на дракона» онлайн
Джоана Линдзи
Annotation
Смелата и красива Роина Белем трябва да роди наследник. В противен случай отново ще понася жестокостите на алчния си доведен брат. Величественият Уорик дьо Шавий е най-дорият избор за баща на детето й. Но това означава красивият рицар да бъде подложен на унижения и… на сладостните й прищевки.
Заклел се да устои на изкушението, Уорик става жертва на сапфирените очи и завладяващата красота на Роина. Отмъщението му трябва да я накара да изпита същия екстаз и чувствено страдание…
Джоана Линдзи
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА И ПЪРВА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА И ВТОРА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
info
Джоана Линдзи
Затворницата на дракона
ПЪРВА ГЛАВА
Англия, 1152 година
Жената беше дребна и нежна. Пред нея стоеше огромен рицар и това я правеше още по-малка. Русокосата й глава едва стигаше до раменете на мъжа. Когато огромната му длан се стовари върху лицето й, тя отхвръкна настрани. Двамата оръженосци я прихванаха. Те старателно изтикваха нещастницата напред, за да не пресрещнат юмрук по погрешка. Дори не й позволяваха да се приведе. Държаха я изправена, за да не я отмине някой от ударите.
Роина Белем стоеше в другия край на малката стая. И нея държаха двама войника. Същите, които я бяха довлекли тук. Принудиха я да гледа бруталността на доведения си брат. По брадичката й струеше кръв. Девойката хапеше устни, за да не изкрещи. По пребледнелите й страни се стичаха сълзи. Доведеният й брат не я беше бил. Явно не искаше да отговаря на неудобни въпроси, защото синините по тялото й със сигурно щяха да смутят младоженеца.
Джилбърт Д’Амбре явно не страдаше от подобни скрупули относно мащехата си. Лейди Ан Белем носеше неговата фамилия и за втори път беше овдовяла, но това нямаше значение за него. С нея единствено можеше да контролира поведението на Роина. Наистина нямаше нещо, което дъщерята не би направила за своята майка. Но това, което този път искаше от нея…
Ан погледна своята дъщеря. По страните й личаха отпечатъци от пръстите на Джилбърт, но въпреки това очите й оставаха сухи. От устните й не се отронваше и стон. Лицето й беше толкова изразително, че девойката се разплака още по-силно. Безмълвно майката сякаш й казваше: „Толкова често са се отнасяли с мен по този начин! Не обръщан внимание, дъще! Не се подчинявай на този мръсник!“.
