Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 31

— Да, малката ми, знам, че ти беше трудно…

— Трудно? — Роина са изсмя дрезгаво. — Моята постъпка граничи с престъпление! Отначало трябваше да го направя, за да убедя Джилбърт, че съм му покорна. Но после, когато го убедих да стои далеч от този човек, никой не ме принуждаваше. Въпреки всичко продължих да издевателствам над нещастника.

— Защо обвиняваш себе си? Ти дори не изпита удоволствие!

— И на него не му беше приятно. Този мъж ненавиждаше онова, което му причинявах. Милдред, той се противопоставяше по всякакъв възможен начин! Сигурна съм, че ме мрази! Очите му… — Роина отново потръпна. — Не бих могла да постъпя така с него още веднъж, дори животът ми да зависи от това!

— Но ако те разкрият?

— Няма! Джилбърт ще продължава да мисли, че го посещавам. Когато стане ясно дали съм бременна, ще му призная, че съм го пуснала. Няма да посмее да ме накаже, за да не навреди на бебето. За плана животът на този човек е без значение. Според Джилбърт никой няма да повярва на един крепостник, ако предяви права върху детето. Това е последната ни грижа.

— Не съм съвсем сигурна, че е крепостен селянин — призна Милдред малко разтревожена.

— Значи и ти си забелязала вродената му надменност?

— Кълнеше се, че е имал оръженосец, когото са убили, докато го пленят.

— Господи, още една причина да ме ненавижда! — Роина въздъхна. — Значи е рицар? Мислиш ли, че ще каже на някого какво му се е случило тук?

— Не — заяви без капчица съмнение Милдред.

— Значи ако има дете, няма защо да се страхуваме, че е започнат слухове. Решила съм при всички случаи да кажа на Джилбърт, че съм бременна. Тогава той ще се срещне с онзи омразен Фулкхърст. Надявам се двамата взаимно да се избият! Веднага щом той замине, ние ще направим същото. Добре, че оставиха дрехите ми. В града ще ти дадат цяло състояние за тях. Ще наемем хора, ще вземем майка ми от крепостта Амбре и ще заминем за Франция, където е дворът на Хенри!

— Лорд Джилбърт няма да е доволен, ако загуби Къркбурой и теб.

— Изобщо не ме интересува! След това, което ми причини, надявам се никога в живота си да не познае щастието!

* * *

По-късно същия ден изглежда желанията на Роина започнаха да се осъществяват. Джилбърт беше успял да наеме четирима, които си заслужавало да обучи. Тъкмо се беше върнал от града, когато за него пристигна съобщение. Лицето му почервеня от гняв. Роина с удоволствие забеляза това от мястото си край огнището.

Беше й позволено всеки ден да слиза за по няколко часа в големия салон, за да свикват с нея хората тук. Лорд Годуин се оправял, но все още бил слаб, за да се появи пред другите. Настоявал единствено Роина да се грижи за него. Джилбърт не искаше да мислят, че Лионс е толкова болен, че не е в състояние да изпълнява задълженията към жена си. Когато му дойдеше времето, просто щеше да каже, че е паднал и е умрял.

Сега Роина наблюдаваше как лицето на доведения й брат става мораво. Той започна да крещи и кълне, поради което прислужниците побързаха да се измъкнат. Първата й мисъл беше, че някак е узнал за изчезването на пленника.