Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 32

Като я забеляза, цветът му постепенно се нормализира. Започна да я наблюдава замислен. Когато я приближи, Роина застина от ужас. Вероятно щеше отново да я принуди да извърши нещо омразно. Когато го чу, тя направо щеше да се изсмее в лицето му, ако не се страхуваше, че ще я удари за това.

— Не знам как е разбрал, че Къркбурой е под мое владение. Фулкхърст наближава града! Проклет да бъде, този човек няма милост!

— Мислех, че е в Туре?

— Там беше, но сигурно са го предупредили, че армията се приближава, и е избягал. Сега пристига с петстотин войника.

— Ако е събрал друга армия, защо просто не се освободи от твоята пред Туре?

— Не ставай глупава, Роина! Замъкът там беше собственост на баща ти. Знаеш колко надеждно е укрепена крепостта. Защо да бърза там, след като е узнал, че съм тук едва с шепа мъже? Ако ме плени, това ще означава край на моята армия!

— А може и да те убие!

Джилбърт я изгледа. Стана й приятно, виждайки как лицето му придоби цвят далеч от естествената бледност.

— Сигурен ли си, че е той? Туре е на два дена път оттук.

— Никой не може да сбърка неговия флаг — огнен дракон на черен фон. Той ще бъде тук след час и аз трябва незабавно да изчезна!

— А какво ще стане с мен?

— Фулкхърст ще превземе крепостта, независимо дали съм тук, или не. Заклел се е да унищожи всичко мое, защото нападнахме Дирууд. Да го вземат дяволите! Защо не се примири със смъртта на баща ми?

Роина не можеше да разбере силата на такава отмъстителност. Не се тревожеше, че Фулкхърст ще превземе крепостта или че Джилбърт ще я остави сама да го посреща. Всичко, което щеше да отвлече доведеният й брат от отвратителните му планове, беше добре дошло за нея.

— Ти сама ще преговаряш с него — продължи той. — Фулкхърст няма да ти стори нищо лошо. Миналата година, когато плени лейди Ейвис, друга моя повереница, я накара само да се закълне във вярност към него. Просто направи същото, ако настоява. След три дена ще пристигна с армията си и ще го прогоня. За разлика от Туре, Къркбурой може лесно да бъде обграден. Имам и три пъти повече хора. Не се страхувай, Роина. Скоро отново ще мога да се грижа за тебе!

Като каза това, той я сграбчи и я целуна страстно. Но тази целувка в никакъв случай не можеше да се нарече братска. Роина беше отвратена до дъното на душата си. Досега и през ум не й беше минавало, че Джилбърт я желае.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Когато остана сама, Роина разбра, че двете с майка й ги е спасила разсеяността на Джилбърт. Обсебен единствено от плановете да се отбранява от Фулкхърст, той беше забравил за пленника. Ако Уорик беше останал в оковите си, Роина щеше да се затрудни в обясненията си пред нападателите.

За щастие това отпадаше от грижите й. Тя не смяташе и да изпълни нито едно от указанията на доведения си брат. Имаше намерение веднага да напусне крепостта. Отне й доста време, докато открие, че негодникът беше отвел със себе си всички коне и всички мъже от охраната. Тогава реши, че ще се скрие в града. Само прислугата щеше да посрещне Фулкхърст. Но я спря мисълта, че нападателят беше обзет единствено от мисълта за отмъщение. Със сигурност щеше да изгори селището до основи, за да открие Джилбърт и новата господарка на Къркбурой. Да избяга пък в гората, както заместникът на Лионс, също не вървеше. Без пари и пеша, тя не би могла да спаси майка си, преди Джилбърт да е разбрал за бягството й.