Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 29

От този момент никога не беше вкарвал жена в леглото си, която предварително да не беше сигурна, че по някакъв начин ще я нарани. Въпреки създалата се интимност между Уорик и съпругите му, те продължаваха да се отнасят към него с недоверие. И двете бяха боязливи и покорни същества, които така и не успяха да преодолеят страха си от него, въпреки усилията му да ги убеди, че грешат. И двете бяха умрели преди много години. Просто бяха имали лошия шанс да навлязат в живота му, когато беше живял единствено за отмъщението. Така, както беше и сега.

Как би могла натрапницата да не бъде доволна? Беше окован и не можеше да я докосне. Освен това щеше да бъде мъртъв още преди да са свалили веригите му. Това беше твърде вероятно. Навярно щеше да бъде посечен още тук, в това легло. Нямаше да има възможност дори да се защити, камо ли да получи някакво удовлетворение за преживяното унижение.

Уорик не се страхуваше от смъртта. Дори имаше моменти, когато сам я предизвикваше. Тогава животът му беше толкова празен и нещастен, че му беше безразлично дали ще живее. Оттогава много малко се беше променило. Съжаляваше единствено, че ще бъде лишен да подобри нещата с помощта на лейди Изабел. Но най-много съжаляваше, че не ще има възможността да си отмъсти на тези хора, отнесли се така брутално с него.

Затова беше ужасно изненадан, когато на другата сутрин Милдред влезе в стаята му без таблата с храна. Но пък носеше купчина дрехи и ключ, и беше дошла но волята на своята господарка, ако можеше да се вярва на думите й.

— Добре е, че намерих ключа, господине. Моята господарка иска да те освободя. Точно сега е моментът, докато брат й е в града, за да наема войници.

— Брат й? — Уорик си спомни онзи мъж и неговата трудно скривана ревност. — Не вярвам между тях да има кръвна връзка.

— Няма, благодаря на Господ — отговори му Милдред, без да го гледа и стараейки се бързо да отключи веригите.

— Ако семето ми не даде резултат, друг ли ще ме замести?

— Не е твоя грижа, господине.

— Тогава ми кажи защо е толкова необходимо това дете? Все пак то е мое и имам право да знам.

Въпреки че с Роина бяха обсъждали това, Милдред беше изненадана.

— Как за какво? Да се подсигури имотът. Тя се омъжи за стария господар на Къркбурой, но той умря още през първата брачна нощ. Детето ще бъде представено за негово.

Значи — алчност! Трябваше да се досети за това. Къркбурой беше голямо феодално владение. Крепостта се виждаше от града. Беше избягвал срещата с господаря, за да не дава обяснения относно присъствието си тук. Ескортът му от тридесет мъже щеше да предизвика тревога. Единствените неща, от които имаше нужда, бяха легло и баня. Тях можеше да му предостави всеки хан. Не беше предвидил, че ще пресече пътя на алчна съпруга, решена на всяка цена да запази онова, за което се е омъжила.