Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 28

Господи, как му се искаше да си отмъсти! Само за това мислеше през третия ден, как щеше да постъпи с нея, ако му падне. А той искаше да й даде подслон, когато за пръв път я беше видял! Да, щеше да я приюти, но в тъмницата си. Щеше да я накара да изпита същото унижение. Но за целта трябваше първо да избяга.

— Как й е името?

Това беше първото, което каза на Милдред, Тя го изгледа предпазливо, докато поставяше нова лъжица задушено в устата му.

— Мисля, че е по-добре да не го знаеш.

— Хората ми ще ме открият, госпожо. Ще унищожа това място. Искаш да останеш без дом, или да ми сътрудничиш?

Тя изсумтя.

— Когато са те пленили, си бил сам.

— Не, бях с моя оръженосец Джефри. А знаеш ли, че те го убиха!

Такава ярост прозвуча в думите му, че Милдред се изплаши. После си спомни, че е окован, и си позволи да му се присмее.

— Значи си рицар? Не! Те трябваше да открият феодален селянин. Да не мислиш, че не могат да направят разликата?

Уорик не се и опита да промени мнението й.

— Изпратих хората си пред мен. Трябваше да се присъединя към тях през следващия ден. Смяташ ли, че вечно ще продължават да яздят без мен?

— Мисля, че фантазираш, господине. Защо го правиш?

— За да ме освободиш!

— Добра тактика. — Милдред се усмихна. — Не е необходимо да ме лъжеш. Дори и да имах ключ за веригите, не бих те пуснала. Господарката ми трябва да получи от теб това, което й е необходимо.

Не добави, че Роина вече й беше наредила да открие ключа. Но въпреки всички положени усилия, не беше успяла да изпълни тази задача. Излишно беше да му дава измамна надежда.

Храненето този път продължи по-дълго, защото пленникът не преставаше да говори. Червените белези от кърпата, постоянно завързана през лицето му, бяха започнали да изчезват. Милдред забеляза това, когато привързваше през устата му нова кърпа. Изведнъж я прониза хлад.

— Господи, изражението ти е направо жестоко — продума тя повече на себе си. — Досега не бях забелязала това.

Уорик го знаеше. Точно от това се бяха страхували първите му две съпруги. Това плашеше и враговете му. И точно затова тази проклетница трябваше да стои далеч от него! Суровостта прозираше в изразителните му очи и в стиснатите устни, които рядко се усмихваха. Сега, когато беше разбрал, че Милдред няма да му помогне, яростта му се беше засилила.

— Ще направиш добре, ако запомниш…

Милдред пристегна кърпата и го прекъсна възмутена:

— Няма да спечелиш нищо, като ме заплашваш, господине. Изпълнявам нарежданията на господарката си, а не твоите. Нищо чудно, че всяка нощ, като те напуска, е толкова тъжна. Нищо няма да ти коства да си по-нежен с нея, след като тя самата няма друг изход. Но не, ти и вътрешно си толкова жесток, колкото и външно.

Уорик беше потънал в леглото, абсолютно вбесен от тези думи. Как би могъл да изпитва съжаление към жената, която го изнасилваше всяка нощ? Тя искаше да открадне дете от него, а това го вбесяваше до безумие. И беше доволна, че е напълно зависим от нейната милост. А защо трябваше да бъде така, щом другите жени се страхуваха от него? Така беше след неговата шестнадесета годишнина. Тогава беше разбрал, че е загубил дом и семейство. Не му беше останало нищо, освен живота му и един предателски договор, който не можеше да бъде променен. Оттогава характерът му беше станал тежък, душата му беше почерняла и това личеше върху лицето му.